Проф. Лилия Демиревска: Кардиоонкология е най-новата подспециалност в кардиологията

Злокачествените заболявания и сърдечно-съдовите заболявания споделят общи сърдечно-съдови фактори. Кардиоонкологията е най-новата подспециалност в кардиологията, отбелязва проф. Лилия Демиревска, част от екипа на Клиника по кардиология на ВМА и член на Управителния съвет на Дружеството на кардиолозите в България, представител в Европейското кардионкологично дружество.

Преди дни тя взе участие в два престижни научни форума: "2-ра Национална конференция по кардио метаболизъм: Кардиометаболитни проблеми при жени“ с международно участие, където водещи специалисти обмениха знания и за новите тенденции в лечението и превенцията на кардиометаболитни заболявания при жените.

По време на "III-ти Национален курс по антикоагулация. Антикоагулацията-уроците от вчера, решенията от днес, възможностите утре“ пък проф. Демиревска представи съвременните схващания за осъществяване на профилактика на сърдечните усложнения при онкоболните. Обсъдени бяха особеностите и индикациите за провеждане на антикоагулантна терапия в тази особена популация.

"Кардиоонкологията е най-новата подспециалност в кардиологията. Тя се занимава с кардиологичните усложнения при пациентите с рак. Злокачествените заболявания и сърдечно-съдовите заболявания споделят общи сърдечно-съдови фактори. И тъй като съвременната противотуморна терапия увеличи продължителността на живота на тези пациенти, все повече се натъкваме на сърдечни усложнения", пояснява специалистът.

Ето какво още каза тя: "Сърдечно-съдовите заболявания създават проонкогенна среда, която засилва развитието на злокачествените заболявания. Самото злокачествено заболяване може да влоши предшестващо сърдечно заболяване. В същото време голяма част от противотуморните лекарства може да причинят сърдечни увреждания. Усложненията може да са безобидни по типа на екстрасистоли, но могат и да бъдат много сериозни- през тежки ритъмно-проводни нарушения, миокарден инфаркт, миокардити и сърдечна недостатъчност. Антрациклините например, които са в основата на повечето комбинирани терапии на рака и онкохематологичните заболявания, могат да доведат до развитие на тежка сърдечна недостатъчност след повече от 20 години след поведеното противотуморно лечение.

Други лекарства като андрогендепривационната терапия за лечение на простатен карцином, например, може да доведе до по засилена атеросклеротична болест и до по-ранна изява на миокарден инфаркт.

Задачата на кардиоонколозите е да оцени пациента преди началото на противотуморната терапия, да му назначи терапия, която може да намали риска, да се бори с усложнения и да го проследява много години след завършване на онкологичното лечение.

За целта се изискват познания за механизмите на действие на противотуморните лекарства, за потенциала за провокиране на сърдечни усложнения и за особеностите в поведението при настъпване на сърдечни усложнения. Разбира се, адекватното поведение при такива пациенти изисква работа в кардиоонкологичен екип, който включва онколог, онкологичен хирург, радиотерапевт, кардиолог, анестезиолог и други при необходимост".

"ВМА е пример за тясна колаборация между екипите на Клиниката по кардиология, Клиниката по медицинска онкология и Клиниката по хематология. Решенията за типа на лечение – както по отношение на онкологичното заболяване, така и на сърдечното заболяване при наличие на рак, се взема след обширно обсъждане. Това трябва да е стандарт за всички онкологични болници. Само така може да се осигури адекватна и своевременна грижа за тази крехка популация", подчерта проф. Лилия Демиревска.