Проф. Николай Овчаров: В Северна Македония вършат нова провокация

В Северна Македония вършат нова провокация, като обявяват български възрожденци за "македонски светци", съобщи видният наш археолог проф. дин Николай Овчаров.

Наскоро проф. Пламен Павлов посочи поредна северномакедонска провокация и посегателство към българската култура. Става дума за канонизирането за "македонски светител" от т. нар. Македонска православна църква на българина Кирил Пейчинович. Той е роден около 1771 г. в с. Теарце до северномакедонския град Тетово, област Горни Полог. Учи в близкото село Лешок, а после продължава образованието си в Бигорския манастир "Св. Йоан Предтеча“ при Дебър – крепост на българщината по време на турското робство. После Кирил се замонашва и служи в различни манастири, включително в Хилендарската обител на Атон, която по това време е почти изцяло българска (нека си припомним, че малко по-рано там пише прочутата "История славянобългарска" Паисий Хилендарски).

Основният принос на този български възрожденец от Вардарска Македония безспорно са неговите книги "Огледало" (1816) и "Книга глаголемая утешение грешным" (1840). През целия си живот Кирил Пейчинович нито за миг не се е чувствал другояче, освен като безспорен българин. Това се вижда още от първото изречение върху първата страница на издадената в Будапеща първа негова книга. Там ясно се чете: "Описася ради потребы и ползованія препростейшим и некнижним язиком Болгарским долния Миссия“. От краткото изречение се разбира, че тя е на народен български език, за да я разбират обикновените хора, живеещи в тогавашните предели на днешна Република Северна Македония. Защото с термина "Долна Мизия" още през ХІІІ в. българските царе отбелязват в своите грамоти земите си край Вардар.

В безкрайните си обиколки из тази част на югозападните български земи, наричана днес Република Северна Македония, Кирил Пейчинович оставя множество автографи по стените на редица църкви и манастири. По-важно е, че той основава цели школи, положили началото на българското Възраждане в тази област. Кирил работи с много забележителни личности от Вардарска Македония, които също ясно се определят като българи.

В това отношение е много интересно едно мое откритие, направено по време на дългогодишните ми теренни обхождания по тези земи. Манастирът "Св. Архангели" край с. Кучевище е само на 15 км на север от днешната столица на РСМ в планината Скопска Църна Гора и е построен в края на ХІV в. Споменат е в ръкописни приписки от 1623 и 1624 г. Църквата му е кръстокуполна и доста красива. Фасадите са разнообразени с декоративни керамични панички, а от вътрешната страна на стените има няколко живописни слоя.

Заедно с моя колега и приятел, покойния днес виден македонски археолог Кирил Трайковски, посетихме този манастир през есента на 1996 г. При проучванията ми из северномакедонските древни християнски храмове аз търсех главно надписи, надраскани върху стенописите от минали преди векове поклонници. А църквата на манастира "Св. Архангели" се оказа истинска съкровищница на такива текстове.

Започнах да изследвам с фенерче повърхността на стенописите и ето, че се откроиха буквите на врязани с остър предмет надписи. Бързо разчетох името на някой си Гавраил, посетил храма през 1643 г. После видях автографите на казанджията Наста от 1800 г и на синайския протосингел Хаджи Исая от 1818 г. Внезапно под насочения лъч изпъкна доста голям текст от осем реда и аз започнах да го разшифровам.

В началото на надписа са отбелязани две дати – 1836 и 1864 г. След това авторът на бележката, йеромонах Мисаил от Тетово, разказва как се е замонашил в манастира

"Св. Архангели". Именно Мисаил, а не Михаил, както изглежда на пръв поглед. Рядкото библейско име ми позволи да разгадая тайната около личността на пишещия.

Оказа се, че в първата половина на ХІХ в. йеромонах Мисаил от град Тетово става игумен на обителта край Кучевище. Приписки в ръкописни книги свидетелстват за неговата принадлежност към интелектуален кръг, воден именно от прочутия български възрожденец Кирил Пейчинович. Постепенно около последния се оформя цяла група книжовници. Различни сведения говорят за йеромонах Арсений, по прякор Будалината, монах Методий, Авраам, монах Тимотей, Серафим и други. Именно сред тях трябва да се търси мястото на Мисаил.

Откритият надпис показа, че той е станал игумен на манастира "Св. Архангели" през 1836 г. Според известните данни, след смъртта на Кирил Пейчинович в 1845 г. Мисаил събира в обителта повечето от учениците му. Там монасите сътворяват нови и преписват стари ръкописни книги на чудесен български език. Делото на Мисаил не остава незабелязано и през 1854 г. на страниците на издавания в Истанбул български "Цариградски вестник" се появява похвална статия за него. Според бележката той бил "благообразен и многотрудник" и все се стараел за доброто на манастира.

Да попаднеш на страниците на "Цариградски вестник" по онова време е било изключителна чест и признание. Това е български седмичник, излизал в столицата на Османската империя от 1848 до 1862 година. "Цариградски вестник" е едно от най-сериозните издания на български език от възрожденския печат. Вестникът е основан от Иван Богоров след спирането на излезлия в три броя във Виена първи наш вестник "Български орел“ (1846-1847). Богоров е и главен редактор на "Цариградски вестник" до 1850 г., след което той е поет от Александър Екзарх и за кратко от Тодор Бурмов. Достатъчно е да се спомене, че в този вестник правят своя дебют като поети Добри Чинтулов и Петко Славейков.

Но тук аз искам да отбележа множеството публикувани на страниците на "Цариградски вестник" на един друг български възрожденец от Вардарска Македония. Йордан Хаджиконстантинов, по прякор Джинот, е роден около 1818 г. във Велес. Той е преди всичко радетел за българско училище, което се създава в борбата срещу чуждите домогвания в страната. В една от първите си статии, отпечатана в "Цариградски вестник" през 1850 г., той пише: "Нека въздигнеме ръце да възблагодариме, защото сме се удостоили да видиме училища, учреждени по наший народний болгарский език." И се обръща към всички българи, за да ги насърчи да следват пътя на просвещението: "Вие съзнахте, любезни Болгаре, че Просвещението спомага человеку не само за доброто му живение, но йоще го соделува добродетелен, да изполнява своите должности, чрез изполнението на които се различава от безсловесните скотове."

Но нека се върна към намерения от мен надпис от манастира "Св. Архангели" в Кучевище. Втората дата несъмнено показва времето на смъртта на видния възрожденец. Годината 1864 е добавена от ръката на негов съратник след кончината му. Така откритият в църквата надпис хвърли светлина върху живота и делото на един забележителен деец на българското Възраждане в Македония, съратник на великия Кирил Пейчинович. И нека читателите сами си дадат отговор какви са били по народност тези хора и доколко могат да бъдат днес "македонски светители"?!

Снимки:

01 – Портрет на Кирил Пейчинович, направен от неговия съратник монах Арсений Будалината

02 – Началната страница на "Огледало", където Кирил Пейчинович обяснява, че пише на български език

03 – Гробът на Кирил Пейчинович

04 – Надписът на йеромонах Мисаил