Проф. Палангурски: Нека 24 май да ни е националният празник, вместо 3 март, на който се караме дали Русия ни е освободила
Учени, историци и академични преподаватели от цялата страна се събраха на конференция във Велико Търново и излязоха с предложение да обединим разделената си нация със смяна на датата на Националния празник. Вместо сегашният 3 март, на който се караме дали Русия ни е освободила и трябва ли да й засвидетелстваме почит, историците предлагат 24 май – дата, която не ни разделя, да бъде обявена за национален празник .
Трудно е в българската история да има обединение, заяви пред БНР проф. Милко Палангурски.
"Чудо е ,че колеги от различни институти на БАН и от всички университети успяхме да стигнем до единодушно решение. Това стана след двудневна дискусия“.
До 1990 година България не е имала национален празник."До 10 ноември трети март не се празнуваше. Първостепенни бяха празници от типа на 9 –ти септември и Октомврийската революция. Но тук не става въпрос за принизяване на 3 март или на ролята на Руско – турската война. Проучени бяха националните празници в 168 държави. Оказа се, че само у нас се празнува момент, в който държавата не съществува, а в основата му е възкачването на престола на руския император Александър Втори. Този празник е зароден в рамките на чужда държавност“.
Професорът посочи и мотивите да бъде предпочетена датата 24 май.
"Това е празник, който иска да покаже на нашата и на съдените нации, че можем и предпочитаме образованието и възпитанието. Той не е никак случаен. Помислихме и върху наименованието му и решихме ,че може да бъде наречен "Празник на българското слово, просвета и култура“.
Парламентарната система беше поставена на изпитание, обясни проф. Палангурски. "Тя издържа 4 избора, но на петия стомната може да се счупи. Затова политическите партии трябва да оставят лидерите си да се договорят, както по времето на Стамболов. Почитаеми господа, станете мъже и говорете публично! Намерете изход от политическата криза!“, апелира той.
В българската традиция този, който има мнозинство в парламента, излъчва министър – председател, обясни ученият.
"Таке е било и преди 142 години. Не може за пети път да си правим експерименти с парламентарната система. За това се изисква отговорност. Сега се играят постановки. Безотговорно отношение към парламентаризма е да не посочиш ясно позицията си относно управлението“.