Проф. Пламен Павлов: 24-ти май е българският ден в Европа и света

Националният празник в никакъв случай не може да бъде елемент на пазарлъци. Това е грозно и недостойно. 24 май е празник на държавността. Това е българският ден в Европа и в целия свят. Това е достойната дата. Това каза историкът и преподавател във Великотърновския университет "Св. Св. Кирил и Методий“ проф. Пламен Павлов в предаването "България, Европа и светът на фокус“ на Радио "Фокус“.  

Разговор за националния празник на България е нужен, но според него вече е невъзможен, тъй като темата се е политизирала много от петата колона в България. "В момента виждаме цялата пета колона в България да се активизира и да брани 3 март като че ли някой го е забранил и зачеркнал. Позволиха си някакви политически лидери да казват, че това е поръчано от Американското посолство. Може би на тях от Руското посолство им е поръчано да бранят 3 март“, коментира проф. Павлов. 

3 март не бива да бъде противопоставян на 24 май, подчерта историкът. "3 март никой не го зачерква от нашия национален календар. Идеята е да се намери обединителен празник за цялата нация“, заяви проф. Павлов.  

Светите братя Кирил и Методий са канонизирани от Българската църква. В Гърция те са възприети едва след Втората световна война, посочи историкът. Руските претенции, изказани от Владимир Путин, че буквите са дошли от македонските земи, също са дълбоко политизирани, тъй като кирилицата е създадена в Плиска под покровителството на самия княз Борис-Михаил. "Кирилицата е българска азбука, тя не е някаква абстрактна славянска азбука“, подчерта гостът. 

Той припомни, че темата за нов национален празник на страната е била обект на дискусия в края на миналата година на организирана във Велико Търново кръгла маса с участието на представители от академичните среди от БАН и университетите в София, Шумен, Благоевград и Пловдив. 6 и 22 септември – Денят на Съединението и на Независимостта на България, също са били обсъждани като възможни дати. Сред предложенията е и 20 април – датата на избухване на Априлското въстание.

"3 март връща на картата нашата държава, макар и с един предварителен договор, който не е изпълнен. Но 24 май има още по-големи преимущества – това е празник, който фокусира в себе си хилядолетната ни история. Той е обявен като Ден на Светите братя още в Първото българско царство. Той се отбелязва от нашите предци в средновековието. Той преминава през цялата епоха на османското владичество. Охридската архиепископия има много важна функция към Светите братя и техните ученици. През 1813 г. за първи път в Шумен е регистрирано, че той се отбелязва като Ден на българите и азбуката. Да напомням ли за това, което правят Найден Геров и Йоаким Груев в Пловдив и как денят става национален празник преди да е възстановена българската държава“, посочи доводите си проф. Павлов.