Проф. Темелкова: Прекалено дълго време академичната общност беше търпелива

В продължение на 35 години висшето образование е неглижирано и недофинансирано, но то бе неглижирано най-много през последните три години, когато делът на БВП за издръжка непрекъснато намаляваше. От 0,75 през 2021 г. стигнахме до 0,60 през тази година, което говори за отношението на държавата към висшето образование. Това каза проф. д-р Миглена Темелкова – ректор на Висшето училище по телекомуникации и пощи и председател на Съвет на ректорите на висшите училища, в предаването "Денят на фокус“ на Радио "Фокус“.

В бюджетната рамка за 2024 г. са заложени 39 милиона лева допълнително финансиране за увеличение на възнагражденията на академичния състав в държавните висши, но университетите все още не са ги получили, обясни тя. Това е причината академичната общност да се готви за ефективни протести на 20 май. Дали ще има реални протестни действия ще бъде решено на 17 май на извънредно заседание на Съвета на ректорите, заяви проф. Темелкова.

За първи път от 35 години академичната общност достига до толкова крайни действия, подчерта тя. "Академичната общност по принцип е изключително търпелива и толерантна, тя работи с аргументи, с доводи, по метода на убеждението, с диалог, но де факто липсата на каквато и да е чуваемост за потребностите на българското висше образование ни води до тези протестни действия. Вече имаме уверение, че ще получим средствата до дни. Прекалено дълго време академичната общност беше търпелива и трябваше да стигнем до месец май, за да разберем, че предвиденото в бюджета за 2024 г. увеличение на възнагражденията няма да се случи“, коментира доц. Темелкова.

Промяната в Закона за висшето образование през месец март фиксира определени възнаграждения, което означава натоварване на бюджетите на висшите училища. "Разплащането на тези възнаграждения не може да се случи, ако в бюджетите не влезе субсидия от страна на държавата“, посочи председателят на Съвета на ректорите на висшите училища в страната.

По думите й неизплащането на допълнителното финансиране е формалният повод за недоволството на академичния състав. "Не се изпълнява Законът за висшето образование от страна на изпълнителната власт, който предвижда средното възнаграждение на сектора да достигне до 180% от средната брутна работна заплата за страната през последните 12 месеца, както и достигане на 125% на възнаграждението за най-ниската академична длъжност“, обясни доц. Миглена Темелкова.

Предложението на предишния кабинет за отпадане на таксите за студентите държавна поръчка според Съвета на ректорите е недостатъчно обмислено. По думите й фокусът трябва да се постави върху размера на стипендиите. "Когато се предприема подобна мярка, тя следва да бъде фокусирана и концентрирана върху определени социални или уязвими групи. В случая ставаше въпрос за предложение, което визираше абсолютно всички студенти, т.е. една масовизация, което не е полезно нито за българското висше образование, нито за младите хора, защото то ще приравни под общ знаменател абсолютно всички. Инструментът за постигане на този ефект е увеличаването на размера на стипендиите“, категорична бе тя.

Моделът на финансиране на висшите училища в страната не е променян от много години. Това прави привличането на кадри изключително трудно, заяви ректорът на Висшето училище по телекомуникации и пощи. "Много е трудно да привлечеш млад асистент, който да остане в университета и да гради академична кариера.

Още когато се дипломира, един инженер например започва със стартово възнаграждение от близо 4000 лева, а асистентската заплата в момента е 1800 лева. Университетите са изправени пред небивала кадрова криза през следващите години. Не само демографската криза ще повлияе, ако българският образователен пазар не се отвори към чужбина и ако България не се наложи като образователна дестинация. Университетите ще пострадат и от липсата на кадри, които не можем да обезпечим от ниските възнаграждения в сектора“, обясни проф. Темелкова.

В областта на образованието липсва последователна и целенасочена политика в последните 35 години. Образованието е консервативна система и резултатите от промените в нея се виждат след 5-6 години, подчерта председателят на Съвета на ректорите. "Една реформа, която ще направим днес, ще видим колко е била ефективна или неефективна едва когато минат години. Затова трябва да има приемственост и не бива политиките в областта на образованието да бъдат инцидентни и емоционални“, категорична бе проф. Темелкова.

По думите й през последните години имиджът на българското висше образование сякаш умишлено е бил сриван. "То беше неглижирано, българските държавници не градят имиджа му и именно в това е проблемът. Той се проявява основно в липсата на средства, защото ако държавата отделяше средства за издръжка на висшето образование, то щеше да бъде имиджово. Но българското висше образование все още е конкурентно на това в чужбина“, смята проф. Темелкова.