Проф. Лиляна Вълчева, председател на Националния браншов синдикат “Висше образование и наука" (НБС ВОН-КНСБ), в интервю за предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус"Продължаваме темата: Какви послания бяха отправени за образованието в България на кръглата маса "Образованието ключ към историческата памет, родолюбието и просветеното общество“, организирано от Министерството на образованието и науката под патронажа на президента Румен Радев. Сега на пряката ни телефонна линия е проф. Лиляна Вълчева – председател на Националния браншов синдикат "Висше образование и наука". Здравейте, проф. Вълчева. Здравейте, Йоланда. Благодаря за поканата.
Проф. Вълчева, смятате ли, че предложението за промени в учебните програми от Министерството на образованието и науката, както и в закона в частта му за избор на учебници на президента Радев, е резонно? Правя уговорката, че не съм присъствала на кръглата маса, и вероятно така е добре, за да не се влияя от коментарите там. За промените в съдържанието на учебните програми съм запозната от участието си в Комисията по образование на няколко Народни събрания. Впечатлиха ме целите на промените, които са насочени към развиване на различни компетенции в нов ред, като например граждански, социални, математика, природни науки и т.н.
От колегите от Синдикат "Образование“ в КТ "Подкрепа“ подразбрах, че те искат промяна в съотношение между нови знания и практически упражнения – нещо, което вие коментирахте с проф. Иван Илчев. Колегите споменаха, че в момента това са съотношения 80 към 20% в полза на новите знания, а те предлагат обратно съотношение: 40% нови знания и 60% практически упражнения, което на мен ми се вижда много разумно. За да се развива мислене в децата е необходимо да има повече практика. Така че в комисията съм чула най-различни неща, чух и предложения за нови предмети, които са в интерес на децата, като например гражданско образование, което да развива техните добродетели, или чуждоезиково обучение, като предложението е те да се въвеждат още от втори клас.
В комисията имаше предложение за нови предмети: компютърно моделиране – струва ми се доста интересно за децата в трети клас, както и технологии и предприемачеството, което също ще допринесе за развитие на мислене и инициативност. Важно е, защото е в крак с времето и с потребностите на самите деца. Следователно на този въпрос моят отговор е да. Защото в основата на реформите е непрекъснатото обновяване на учебните програми. Друг е въпросът дали той трябва да се актуализира на две години или ще се изменят и допълват през четири години – това специалистите ще кажат, както и по отношение на въвеждане на нови предмети. Също специалистите трябва да се произнесат дали трябва да бъде на принципа на взаимозаменяемост или по друг начин. По втората част на вашия въпрос, доколкото си спомням коментирахте предложенията на г-н Радев. На мен лично ми се струва разумно, защото досегашният модел за повече учебници по даден предметния не дава резултат. Ясно е, че са необходими промени в Закона за предучилищно и училищно образование в частта избор на учебник, но нека все пак да видим и резултата от общественото обсъждане.
Преди вас разговаряхме с проф. Иван Илчев. Той категорично заяви обаче, че подобни предложения противоречат на идеите за демокрацията. Т.е. ограничаването до един учебник. Да, разбрах и слушах внимателно. Аз уважавам много мнението на професор Илчев, с него сме работили много в мандатите му като ректор, и заедно с него и с колегите от Историческия факултет често си говорим за много неща, в това число и за историческата памет. Но тук конкретно важното е учениците и родителите да не ги правим заложници на бизнес интереси. А за целта, за да мога да отговоря по справедливо на казаното от проф. Илчев, ще дам следния пример: съвсем наскоро, преди няколко дни направих в чатбота, това спомена и министърът на образованието и науката, зададох въпрос за Черноризец Храбър. Знаете, че там има много разнопосочни твърдения по този въпрос. Все едно имаме една информация за учениците, която е разпръсната в няколко учебници.Та, възползвах се от изкуствения интелект, за да видя в тази разнопосочност как ще се отговори на този въпрос. И знаете ли три пъти зададох въпроса. И трите пъти установих, че има затруднение в отговора, информацията се изгуби.
Изгуби се информацията, така ли? Да, да, пробвайте, да видите. Абсолютно не се стигна до край, не можеше да се събере, то е съвсем ясно – има разнопосочни твърдения в тази посока. Което ми даде основание да мисля, че с навлизането на изкуствен интелект при наличие на повече и различна информация, в случая и различни учебници, се получават разнопосочни послания за хората. А какво ли означава това за едни деца? С този пример смятам да изчерпя коментара. Само ще добавя, че не трябва да се оправдаваме винаги и с всичко за демокрацията.
Проф. Вълчева, да разбирам, че вие сте на мнение, че един учебник по дисциплина е достатъчен? Няколко аргументи вече казахте до тук в началото на нашия разговор. Да, така е. И най-сериозният ми аргумент е свързан с факта, че този модел на няколко учебници по един предмет не даде очаквания резултат. Не знам колко години, 5-6 или повече години са експериментира. Защо да не е направим на някаква промяна? Може би не да сведем до един учебник, може до два. Все пак специалистите ще кажат, ако има необходимост от повече от 1-2 учебници. Но според мен те трябват да съдържат надграждаща информация, те трябва да развиват критично мислене, и особено в областта на предприемачеството. Т.е. всичко трябва не само да надгражда, а и да е в крак с времето, да е достъпно за децата, да не ги объркват, да не е ги обременяваме количествено, и е много важно да отпадне този академичен стил, защото това стресира децата допълнително.
Да отпадне академичният стил?
Разбира се, той някак си не задържа вниманието на децата. Академичният стил на изказа е за по-зрели хора, хора, които умеят да отсяват информация, които слушайки, могат да видят кое е основното, кое допълващото. При децата го няма този момент.
Какви са вашите оценки тогава за учебните програми днес като цяло? Като цяло това, което и преди малко казах, че там има разнопосочна информация от различните автори, че няма надграждане, съответно при обучението на децата не знам дали и тези учебни програми водят до критично мислене или въобще до мислене, а стигат до наизустяване на текст, което никак не е полезно за сегашните деца, за сегашното поколение. И тази количествена информация, толкова много факти, толкова много дати, това е обременяване количествено. При всички случаи трябва да си помислят колегите за една достъпност, една разбираемост и най-вече да се провокира интерес в децата с наличната информация.