Проф.Иван Атанасов:.Вече можем да правим растения с нови геномни техники

Официалната позиция на България за европейския регламент, касаещ новите геномни техники, е "въздържал се“. Тя е отражение на различните мнения в обществото и ще бъде променена в една или друга посока, когато има преобладаващо мнение по отношение на приложението на новите геномни техники. Това каза директорът на Агробиоинститута проф. Иван Атанасов в предаването "Цветовете на България“ на Радио "Фокус“.

Регламентът за геномните техники на Европейската комисия в момента се разглежда и вероятно ще бъде приет в рамките на настоящата година, обясни той. У нас Министерството на земеделието е организирало два семинара и малка конференция по темата. Комисията по генномодифицирани организми и институтите също са дали мнение по новия регламент, допълни проф. Атанасов. "Може би не се е шумяло достатъчно, но мнение е поискано и с колегите сме разглеждали многократно каква да бъде позицията на България“, увери той.

Началото на революцията в биотехнологиите е дадено през 1983 г., когато е установен механизмът на патогенитет на една агробактерия, която включва ДНК-то си в генома на клетките, които заразява. "В следващите 20 години имаме огромен брой генномодифицирани растения, в които са включени най-различни гени, повечето за научни цели, но има и приложения. Това, което е важно за всички тях, са две основни неща – процесът на включване в генома е случаен и винаги остават малки парчета чужда ДНК след самата генетична трансформация. Това поражда доста проблеми с безопасността“, обясни проф. Иван Атанасов.

През 2015 г. се появява технологията CRISPR-Cas, която позволява модификация или промяна в точно определено място в генома, след която не остава чуждо ДНК. "Това означава, че вече можем да правим растения с нови геномни техники, които вече съществуват в природата и които могат да бъдат получени по традиционен начин, с кръстоски, и малко по-бързо“, поясни проф. Атанасов.

В новия европейски регламент всички приложения на новите геномни техники са разделени на две категории. Едната включва промени, които не могат да бъдат получени по естествен път. Те ще бъдат третирани както класическото ГМО и никога няма да бъдат отглеждани в Европейския съюз, подчерта директорът на Агробиоинститута. В категория 1 попадат всички продукти на нови геномни техники, които могат да бъдат получени по традиционния начин. "Предложението на Европейския съюз е категория 1 да не бъде третирана като ГМО. Семената от такива растения задължително трябва да бъдат етикирани и да има регистър на всички промени, които се правят с новите геномни техники. Сортовете в категория 1 трябва да повтарят определена генетична информация, която вече съществува в други сортове. Кандидатствайки пред Европейската комисия за разрешение за отглеждане на продукт за нови геномни техники, съответната фирма трябва да покаже реален сорт, който вече съществува, и да покаже убедителни доказателства, че това, което твърдят, е точно така“, обясни проф. Иван Атанасов.

В регламента е предвиден период, през който в Европа няма да бъдат допускани патенти върху нови геномни техники, за да се оцени какъв ще бъде ефектът и да се намери точното решение, допълни той.

Ползите от разрешаването на нови геномни техники според експерта са големи. "Очаква се в някои критични култури да се ускори самата селекция, т.е. много по-бързо ние да получаваме нови сортове, които са по-добре адаптирани към промените на околната среда“, даде пример той.

Съществуват обаче и някои опасения. "Една от опасностите е прекомерно използване на хербициди. Очаква се устойчивост на хербициди и отчитайки това, всички приложения на нови геномни техники, които водят до устойчивост на растенията към хербициди, са поставени под отделен регламент, за да не се допусне това. Друг проблем е, че създавайки един малък брой суперсортове, това може да наруши генетичното или биологично разнообразие и ние да започнем да отглеждаме само два-три високопродуктивни сорта и да забравим всичко останало“, обясни проф. Атанасов.

В последните 20 години в България не се отглеждат генномодифицирани организми. "Има ясен закон, огромни глоби и е сигурно, че отглеждането на генномодифицирани организми у нас практически е невъзможно“, допълни той.

Калина СВЕЖИН