Мярката се отнася и за всички останали, които не работят със здравната каса. Това става ясно от проекта за изменение на Наредбата за достъп до медицинска помощ, публикуван от М3.

Здравноосигурените, ако не бъдат закарани в лечебно заведение по спешност, ще бъдат приемани само ако няма възможност проблемът им да бъде решен в извънболничната помощ. Например за елементарно поставяне на очна леща човек няма да лежи с дни в офталмологията, а ще бъде опериран още в специализираните кабинети на доболничната помощ. 

Хоспитализация ще се разрешава, ако става въпрос за особен случай, например човек има заболявания, които могат да повлияят на въпросната операция и трябва да бъде наблюдават по-продължително време от лекари. Дали той се нуждае от прием в болница или не, ще решава самият доктор или зъболекар в доболничната помощ. В случай че става въпрос за спешност, преценката може да бъде извършвана и от дежурния екип на Центъра за спешна помощ или от спешен доктор в лечебното заведение, в което пациентът е отишъл по свой избор на собствен ход.

Проектът предвижда направленията за хоспитализация да се издават само от лекар, който има договор с НЗОК. Сега това могат да правят всички лекари, дори да не работят с касата. Практиката към момента е докторът на частно да дава изследванията на пациента, като вписва на листче препоръката си до джипито кое талонче да му издаде - дали за хоспитализация, за санаториум или за рехабилитация. 

Занапред при приема на болния в клиника от касата ще проверяват чрез единната електронна система дали изпращащият доктор й е договорен партньор, или не е. Независимо дали болният е съгласен, или отказва да влезе в болница, неговият доктор се задължава заедно с изследванията и медицинските заключения да му издаде и направление за хоспитализация.

Сливането на отделения, които не работя изцяло, не е страшно, увери междувременно зам. здравният министър д-р Бойко Пенков по време на посещението си в Многопрофилната болница за активно лечение в Ловеч. Ако едно отделение е от 60 легла, а се използват само 20, защо трябва то да съществува. Така с риторичен въпрос отговори той да медиците, които го попитаха какво ще се случи с незаетите легла след влизането в сила на Националната здравна карта след два месеца.

По отношение на недоволството на различни болници в страната срещу здравната карта той заяви, че тя гарантира 10 000 легла повече от реалните нужди на страната. Д-р Пенков обясни още, че се дава право на мениджърите на лечебни заведения да решат с тези, които са в повече - дали да ги закрият, или да ги превърнат в такива за долекуване.

Правителството няма намерение да закрива болници в областите Смолян и Кърджали и апелът за създаване на защитени болници от гранични общини по подобие на училищата е излишен. Това заяви здравният министър д-р Петър Москов в Смолян. Националната здравна карта не предвижда закриване на която и да е общинска или държавна болница на територията на двете области. Д-р Москов обяви още, че в МБАЛ-Смолян до края на годината ще бъде закупена и доставена нужната техника за разкриване на отделение за инвазивна кардиология.