"Програмата е твърде натоварена – много автори за прекалено малко време": Къде са слабостите в часовете по литература според учениците?

Промяна в съдържанието на учебните програми по български език и литература, както и увеличаване на часовете по тези учебни предмети са активно коментирани идеи и предложения за образователни реформи. Всяка промяна в учебното съдържание е с цел по-ефективна работа на учениците. Именно затова винаги е от полза да се допитаме до самите тях.

Във студиото на "Фокус", презентация, обобщаваща мненията, желанията и предложенията на учениците от девет столични гимназии представи Серафим Владимиров - студент във факултета по славянски филологии на Софийски университет "Св. Климент Охридски". 

"Първото нещо, което учениците изтъкват при анкетата е твърде голямата натовареност в програмата – прекалено много автори за прекалено малко време", категоричен е Серафим. 

Друго, което учениците отбелязват, е това, че учебната програма по литература и се струва прекалено наситената с възрожденска литература, която те считат за повтаряща се.

"Христо Ботев и други, разбира се Иван Вазов мислят, че са прекалено представени, прекалено много внимание се обръща на цялостното им творчество", отбелязва Серафим в проучването си. 

Като минус на действащата програма по литература в момента, обучаващите се отбелязват, че самите те имат бегла представа за изучавания текст. 

"Ученето наизуст на еднотипни текстове в стил интерпретация, преразказ, това мисля, че отдавна е преминало като нещо, което може да развълнува един ученик. Усещането за липса на критическо мислене е също един от големите проблеми в съвременното ни образование, тъй като учениците имат мнение, биха желали да го изразят, но форматът е твърде ригиден и той не позволява особено свободно мислене", добавя Серафим Владимиров.

Един от цитатите откроени в анкетата звучи така:

Западната литература в 9. клас е просто сложена в програмата, но не изглежда като основна тема.

"Като предложения, те биха искали да видят по-голямо представяне на чуждата литература, в баланс разбира се с българската - тя не може нито да измести, нито да замени. Връзките между литература, архитектура и театър им се виждат също като нещо важно, за да могат да имат по-широка представа след това за живота", отбелязва Серафим. 

"Искат контекст, искат да усетят, че тези автори са били живи, че те са били хора и по този начин да се свържат малко по-добре с тях", категоричен е той.

В програмата по литература се оказва липсват и съвременни автори от 21-ви век. Отбелязват ли това като минус учениците?

"Съвременните автори са много четени сред младите, това ги вълнува. Те имат особено подчертан интерес към жените писателки в момента", казва Серафим.

"Интересно им е, разбира се в анкетата единствената българска творба, която беше предложена, и това мисля, че е един от големите дефицити на нашето образование, беше "Времеубежище“ на Георги Господинов. Т.е. друга българска литература те или не познават, или не са имали достъп до нея", добавя той.

"Разбира се останалите им предложения за произведения се ориентират по-скоро към англоезичната литература, която те смятат за съвременна. Но дори в определението им за "съвременна“ можем да видим ясното разграничение между това, че един автор от XIX или XX век на съвременния български ученик се струва като съвременен, което говори само по себе си за нуждата от осъвременяване на програмите", коментира Серафим Владимиров.

"Античната литература и фолклор, с изключение на "Антигона“ трябва да кажа по много интересни и незнайни за мен причини, също представляват немалък проблем за учениците в 8. и 9. клас, тъй като те са далечни и вероятно им трябва още малко време, за да узрее в тях идеята за този възвишен идеал на античната литература", добавя той.

Ето и какви са изводите от проучването на Серафим Владимиров: 

Най-голямо е желанието на учениците на първо място да се допитват до тях, тъй като учениците вече в гимназиален етап имат достатъчен капацитет да сметнат кое е добро и кое не като литература. 

Голямото желание на съвременния ученик е текстът да бъде значително по-адаптиран към него в отношение на неговите проблеми, в отношение разбира се на това, което те наричат "текстът да им говори“, т.е. те да могат да се идентифицират с текстовете, като разбира се това става през различни жанрове.

В момента е модерен жанрът на фантастиката, което съответно има своите много добре и лесно видими корени.

Нещо, което не харесва на учениците е голямата повтаряемост на произведения и  автори, които в един момент заживяват прекалено дълго в програмата.