Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Анализи
Варна
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Бизнес
Други
Институции
Криминални
Общество
| Прокуратурата обяви още шест изказвания на политици за неверни | ||||||
| ||||||
Прокуратурата продължава мониторинга на изказванията на представители на управляващата коалиция, в който отделя твърдения, които според нея за неверни. Държавното обвинение вече представи 15 такива изказвания преди две седмици, а днес актуализира обзора си с още шест твърдения, сред които на премиера Кирил Петков, на вътрешния министър Бойко Рашков, на правосъдния министър Надежда Йорданова и на началника на кабинета на премиера Лена Бориславова. Според прокуратурата те представляват политически атаки срещу съдебната власт. Първото изказване от новия списък е на Бойко Рашков от 31 март: "Докато няма сериозни промени, ще имаме точно такава прокуратура, каквато имаме сега. Тя да поставя спирачки на разследването на МВР, тя да не смята за необходимо, че трябва да уведомява обществото по значими случаи, по които са изтекли милиарди средства…“ Коментарът на прокуратурата: Изказването показва непознаване и/или превратно тълкуване на нормативната уредба. Конституционните и законови правомощия на Прокуратурата на Република България са уредени в чл. 127 от Конституцията на РБ, чл. 146 от ЗСВ и чл. 6 от НПК. Законодателят е предвидил прокурорът да упражнява контрол за законосъобразното протичане на разследването, така също и неговото ръководство с цел привличане към наказателна отговорност на лица, за които в хода на разследването са събрани достатъчно данни за извършено престъпление. В хода на водена проверка или образувано досъдебно производство прокурорът дава указания на разследващите органи, които имат задължителен характер. В изпълнение на своите правомощия прокурорът взема решение за образуване на наказателно производство на база вътрешно убеждение и преценка с оглед събраните доказателства за извършено престъпно деяние. Информация по конкретни наказателни производства може да бъде предоставяна на българската общественост едва след получаване на разрешение от съответните наблюдаващи прокурори по реда на чл. 198 от НПК. Второто е на премиера Кирил Петков от 2 април: "Те (прокуратурата) искат да видят всеки, който се среща с министър-председателя. Нещо, което мен много ме тревожи, знаейки, че Министерският съвет вече е точка за сигнали към Европрокуратурата, те реално може би се опитват да видят кои са хората, които дават тези сигнали…“ Коментарът на прокуратурата: Изказването показва непознаване на нормативната уредба. Съгласно ЗСВ и НПК прокурорът, при изпълнение на своите функции, има право да изисква различни материали, имащи значение по конкретни досъдебни производства, каквито се явяват и коментираните видеозаписи. Съгласно закона, НСО е длъжна да ги предостави на съответния наблюдаващ прокурор. Министерският съвет е "контактна точка“ на Европейската прокуратура едва от 16 март 2021 г., а от разпространеното в медиите писмо на прокурор от СГП до НСО е видно, че са изискани записи от камери за видеонаблюдение на входовете на МС в периода 23 февруари 2022 г. – 23 март 2022 г. В този смисъл за периода от една седмица, в който МС е "контактна точка“, вероятно дори не е постъпил и един сигнал. Подаването на сигнали до съответните "контактни точки“ не е задължително да става лично, като за целта може да се осъществява и на електронен адрес, както е указано и на самата интернет страница на МС. Наред с това, няма пречка всеки гражданин, желаещ да сезира Европейската прокуратура, да го осъществи чрез други институции, които също се явяват "контактни точки“, вкл. и чрез лично подаване до европейските делегирани прокурори, находящи се на територията на страната. Остава неясна каква е особената важност, с която политически лица се опитват да представят ролята на МС като "контактна точка“ на Европейската прокуратура. Третото е информация на пресцентъра на МВР и се отнася до “справка, съдържаща данни за приключени в ГДНП и ГДБОП преписки и проверки, предадени на прокуратурата и за които към момента няма никаква информация за произнасяне по тях“. Коментарът на прокуратурата: Съгласно чл. 15 от Закона за МВР, дейността по разследване на престъпления се осъществява от полицейски органи съгласно установения ред в НПК и без намесата на политическото ръководство на Министерството на вътрешните работи, каквато практика се забелязва в последните месеци. Никъде в българското законодателство не е предвидено наблюдаващите прокурори да уведомяват органите на МВР за предприетите действия, още по-малко вътрешния министър, който няма компетентност по извършването на процесуални действия по разследване. Следва да бъде подчертано за пореден път и, че информация по конкретни наказателни производства може да бъде предоставяна на българската общественост едва след получаване на разрешение от съответните наблюдаващи прокурори по реда на чл. 198 от НПК. ПРБ съблюдава стриктно посочената правна норма при публичното предоставяне на информация. Четвъртото твърдение е на правосъдния министър Надежда Йорданова от 6 април: "Нямам илюзии и не мога да кажа, че очаквам този състав на ВСС да вземе решение да освободи главния прокурор. Необходими са 17 гласа, а голяма част от гласовете във ВСС са на лица, които само след няколко месеца се връщат отново в прокуратурата или дължат своята кариера на Иван Гешев…“ Коментарът на прокуратурата: Това е изцяло политическо изказване, съдържащо неверни твърдения и внушения. Не отговаря на действителността, както от фактическа, така и от правна страна. Настоящият състав на ВСС е сформиран през 2017 г., когато г-н Иван Гешев не е заемал поста на главен прокурор. Биографичните справки на действащите членове на ВСС ясно показват, че нито един от тях по никакъв начин не дължи кариерното си израстване в съдебната система на главния прокурор, още по-малко на Иван Гешев като главен прокурор. А къде ще са професионално след няколко месеца членовете на прокурорската колегия на ВСС, зависи само от уредбата в ЗСВ, като същото се отнася и за членовете на съдийската колегия на Съвета. Петото е на началника на кабинета на премиера Лена Бориславова от 6 април и също е свързано с предаването на записите от камерите на МС:"…предаването на видеоматериали от служебните и официалните входове на Министерския съвет, което предаване се извършва при нарушаване на основните гаранции за сигурност на лицата на територията на Министерски съвет. Както знаете, в сградата на Министерски съвет се намира контактна точка, чрез която могат да се подават сигнали за престъпления директно до Европейската прокуратура. Съответно тук има защитени свидетели, които се намират на територията на Министерски съвет…“ Коментарът на прокуратурата: Изказването показва непознаване и на нормативната уредба. Твърдението, че "защитен свидетел“ се е намирал на територия на Министерския съвет или е изцяло невярно, или следва да се разглежда като нарушение. Законодателят не е предвидил сред правомощията на членове на правителството и/или правителствената администрация да се съдържат и такива, за служебна ангажираност с лица, ползващи се със статут на "защитени свидетели“. Следва да се има предвид, че не политически лица, а прокурорът или съдът, по искане на свидетеля или с неговото съгласие, вземат мерки за незабавна защита на свидетели (чл.123 от НПК). Процедурата е изрична и прокурорът може да я инициира, именно за да осигури защита на свидетел. Не ясно дали и как, в какво качество и на какво основание началникът на кабинета на министър-председателя би следвало да разполага с твърдяната информация за присъствие на "защитени свидетели“ на територията на МС. Най-малкото, защото в нито една от възможните хипотези по Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство и съгласно Наказателно-процесуалния кодекс не е предвидено "защитено лице“ да осъществява комуникация с член на правителството. Прокуратурата посочва на последно място в обзора си одобрения План за възстановяване и устойчивост Коментарът на прокуратурата: Официалното одобряване на Плана за възстановяване и устойчивост на Република България от Европейската комисия фактически напълно потвърждава Позицията на ръководството на ПРБ, изразена на 20 декември 2021 г., в която още тогава категорично бяха отхвърлени насажданите от представители на изпълнителната власт манипулативни и неверни твърдения, че българската прокуратура и в частност фигурата на главния прокурор, представляват пречка за отпускането на европейско финансиране. От съществено значение за изясняване на обективната истина е и, че след окончателното одобряване на Плана за възстановяване и устойчивост официален представител на Европейската комисия в Република България изказа категоричната позиция, че т.нар. "реформа, свързана с главния прокурор“, нито е, нито някога е била условие за освобождаването на финансов ресурс и инвестиции за страната. |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Обявяват новия партньор на Ралица Паскалева в "Игри на волята"
08:51 / 25.11.2024
Скъпите имоти във Варна: Каква е причината?
13:15 / 24.11.2024
Догодина вероятно няма да има български праскови, череши и сливи?
09:36 / 24.11.2024
Meteo Balkans пусна пълна прогноза за времето за декември, снегът идва!
18:50 / 25.11.2024
Актуални теми
Абонамент
Анкета
ЗА НАС:
За контакти:
тел.: 0888 53 26 24
novini@varna24.bg
©2008 - CurrentCopyrightYear Медия груп 24 ООД. Varna24.bg - Всички права запазени. С всяко отваряне на страница от Varna24.bg, се съгласявате с Общите условия за ползване на сайта и политика за поверителност на личните данни (обновени). Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на Медия груп 24 ООД. Мненията изразени във форумите и коментарите към статиите са собственост на авторите им и Медия груп 24 ООД не носи отговорност за тях. Поставянето на връзки към материали в Varna24.bg е свободно. Сайтът е разработен от Медия груп 24 ООД.
Статистика: