©

Ужилените не могат да си намерят работа, не получават обезщетения за безработица. Някои от тях нямат пари да издържат децата си да учат или да ги обличат за абитуриентски бал. Има инвалиди без пари за лекарства. Други не погасяват заеми към банки, заплашени са да ги изгонят от жилищата им. Повечето хора имат да вземат по 3000, 4000 или 5000 лева, но един работник не е получил 11 300 лева, каза Гечевски.

150 души са завели и трудови дела срещу работодателя за неизплатени заплати, но въпреки това няма резултат. Били обявени 4 търга за продажба на имущество на фирмата. По различни причини не се стигнало до сделки. Потърпевшите се организирали в инициативен комитет, който изпратил протестна нота до премиера Бойко Борисов, до министрите на труда и социалната политика, на икономиката и до главния прокурор Борис Велчев. Те възнамеряват да се съберат на митинг пред портала на ЕЛМА и да минат в шествие през центъра на Троян до кметството.

Бившите работници обвиняват за умишлен фалит Николай Банев, който чрез компанията си "АКБ Форес" купи троянското предприятие. Голяма част от натрупаните задължения на ЕЛМА са именно към свързани с Банев дружества. Самият той се превръща в най-големия кредитор на фирмата.

Банев си назначил за изпълнителен директор в ЕЛМА Ана Райкова. Преди това тя била готвачка във ваканционното селище на бизнесмена "Русалка". Райкова няма техническо или икономическо образование. Според инициативния комитет мисията й била да срине завода, който бил най-голямото предприятие на Балканския полуостров за електромотори със средна мощност, а продукцията му се сравнявала по качество с изделията на "Бош" и "Сименс". В момента част от изделията се произвеждат от алтернативната фирма на Банев "Елматех" в Троян.

"По мое време сме произвеждали по 24 000 двигателя", твърди Георги Гачевски. Той има 23 години стаж в предприятието. Гачевски увери, че няма финансови претенции, но чувства морален дълг да съдейства на бившите си подчинени. По думите му фабриката, с която се гордеел градът, "заприлича на Ирак след бомбардировка, защото ровят дори под земята да търсят арматура за скрап". Над 350 универсални стругове, фрези, автоматични и полуавтоматични машини и четири скъпи линии за производство били нарязани и закарани за вторични суровини. Съборен е сграден фонд в базовия завод. Много от работниците настояли вместо заплати да им дадат струг или фреза, но въпреки това ги изтъргували като старо желязо за 40 стотинки килото.

Източник: в. "Стандарт"