Промените в Конституцията

Промените в Конституцията бяха приети и на второ четене. Това стана днес след близо 6 часа дебати в пленарната зала по време на извънредното заседание на парламента, което имаше само една точка в дневния ред, а именно поправките в основния закон. 

Преди началото на разглеждането на измененията част от опозицията демонстративно напусна пленарната зала. "Възраждане" и "Има такъв народ" отказаха да участват в дебатите. 

В зала остана обаче парламентарната група на БСП, която също се обяви против промените в основния закон, но присъства на разискванията, за да гласува срещу всички промени. 

При тези обстоятелства дебатите по по-голямата част от параграфите бяха кратки. Най-много обсъждания очаквано провокираха промените в съдебната реформа, но те също бяха приети. 

Промените

Промените в основния закон са в няколко основни направления. В основата стои съдебната реформа - изменение на правомощията на главния прокурор, вписване на прокуратурата и следствието в системата на съдебната власт, промяна в института на ВСС и др. Освен това, бяха предложени реформи за института на служебния кабинет, правото на двойно гражданство на лицата, заемащи публични длъжности, смяната на националния празник, механизма за избора на регулатори. 

Съдебната власт

По време на комисията се чуха множество критики от обществената квота към предлаганите промени в тази част. Депутатите решиха да намалят мандата на главния прокурор от 7 на 5 години. Мандатите на председателите на ВКС и ВАС ще са по 7 години, без право на втори мандат, а те ще бъдат предлагани от Висшия съдебен съвет и назначавани с указ на президента.  

Главният прокурор ще бъде излъчван от Висшия прокурорски съвет и също ще бъде назначаван с указ на президента. Той няма да има право на втори мандат. А престъпления, извършени от него или заместниците му, ще се разследват от съдия от ВКС, който временно ще бъде прокурор, след като механизмът бе записан с поправките в Конституцията. 

Освен това Висшият съдебен съвет ще има ново наименование - “Общо събрание". Органът ще бъде разделен на две - Висш прокурорски съвет и Висш съдебен съвет. Висшият прокурорски съвет ще се състои от 10 членове - главният прокурор, 2-ма избрани от прокурорите, 6-ма от парламента и един от следователите. Висшият съдебен съвет ще е от 15 членове - председателите на ВКС и ВАС, 8 членове избрани от съдиите, 5-ма от парламента. 

Общото събрание ще се председателства от шефа на ВКС, а при негово отсъствие от шефа на ВАС, членовете ще са с мандат от 4 години, без право на повторно избиране непосредствено след приключването на му. 

Друга промяна в съдебната система е, че съдилищата по места ще могат да сезират Конституционния съд, ако преценят, по различни дела относно противозаконност на закон, приложими по делото. 

Служебните кабинети

Два дни отне на депутатите в Конституционната комисия, за да решат какви промени да правят със служебните правителства. В крайна сметка те решиха да разширят кръга за лицата, които могат да бъдат посочвани за служебни премиери. Това ще са председателят на парламента, председателят на Конституционния съд, управителя на БНБ, шефът на Сметната палата и неговите заместници, омбудсманът и неговите заместници, председателят на ВКС. В зала тази идея получи подкрепа, но отпадна възможността председателят на Висшия касационен съд да бъде служебен премиер, след като от ВКС изпратиха критично становище по предложението, а министърът на правосъдието го подкрепи. 

Първоначално се предвиждаше и записването в Конституцията на правомощията на служебните правителства. Това обаче пропадна и ще бъде изготвен специален закон, който ще уточнява тези неща. 

Президентът и неговите правомощия

Държавният глава да не разпуска парламента, ако законодателното тяло не успее да излъчи правителство. Идеята е парламентът да работи непрекъснато, докато не дойде време за конституирането на новото Народно събрание. 

За президент няма да може да бъде избиран гражданин, който има двойно гражданство. Лицата ще трябва да бъдат единствено български граждани, да са пребивавали последните 5 години в България, да не изтърпяват съдебно наказание и да са навършили 40 години. 

Двойното гражданство

Първоначално управляващото мнозинство бе предложило хора с двойно гражданство да могат да заемат висши публични длъжности. Това бе посрещнато с много критики. Впоследствие в комисия Христо Иванов предложи за народен представител може да бъде избран български гражданин, който има и друго гражданство, когато е живял последните осемнадесет месеца в страната. Впоследствие се прие и министър-председателите, и министрите да могат да бъдат лица, притежаващи двойно гражданство. 

Националният празник

След напрежението в общественото пространство по отношение на идеята за смяна на националния празник, то отпада. Първоначално се предлагаше вместо 3 март 24 май да стане национален празник. В крайна сметка с пълно мнозинство предложението бе отхвърлено.

Регулаторите

Изборът на регулаторите също ще залегне в основния закон. Депутатите решиха те да се избират с мнозинство 2/3 от народнотопредставителство. Това на практика означава, че и ДПС ще участват в обсъжданията за избора на новите шефове на регулаторите. 

Утре законопроектът ще бъде гласуван в цялост от парламента. В срок от 3 месеца след влизането му в сила на промените се стартира процедурата по избор на членове на Висшия съдебен съвет и на Висшия прокуроски съвет. Членовете на Прокурорската колегия и на Съдийската колегия към Висшия съдебен съвет изпълняват функциите си. 

В срок от 6 месеца пък ще трябва да бъдат приети от обнародването на промените в Конституцията ще трябва да се приемат и законите в Съдебната власт.