5+2 партии влизат в следващия парламент. Това сочи проучването на изследователския център "Тренд", което е направено по поръчка на "
24 часа".
Моментната снимка показва сигурни пет партии в следващото Народно събрание. Освен ГЕРБ (24,1%) и социалистите (23,6%), участие с 15,9% ще има партията на Слави Трифонов, ДПС (10,2%) и "Демократична България" (8,8%).
С реални шансове за представителство остават формацията около Мая Манолова (3,9%) и "Обединени патриоти" (ВМРО и НФСБ) с 3,8%. Социолозите от "Тренд" не намират промени в подкрепата за по-малките играчи в сравнение с предишни месеци. Разликите са в рамките на стандартното статистическо отклонение, твърдят изследователите.
Сравнителният анализ на данните с тези от септември показва, че няма съществена разлика в отношението към парламента, правителството и президента. Оценката за работата на Народното събрание продължава да бъде най-ниската от всички държавни институции.
Три четвърти от българите оценяват отрицателно работата му, а само 14% - положително. Няма голяма промяна и в подкрепата за работата на правителството - и през септември, и сега всеки пети харесва как работи кабинетът.
48% оценяват положително дейността на президента срещу 39% на обратния полюс. Има тенденция към леко нарастване на негативните оценки за работата на президентството от август до момента, показват данните.
През октомври подкрепата за основните политически сили е стабилизирана след два месеца резки промени в електоралните нагласи.
Социолозите са проучили и нагласите към разпространението на коронавируса. Страховете от по-масова зараза растат паралелно с растящия всеки ден брой заразени, но въпреки това всеки втори българин е убеден, че не трябва да се възстановяват по-строги мерки срещу пандемията. (Проучването е проведено между 3 и 10 октомври.)
След два поредни месеца на спад в обществената подкрепа за основната управляваща партия и ръст при извънпарламентарната опозиция, през октомври вотът за двата най-големи политически опонента е стабилизиран.
ГЕРБ и БСП остават в практически паритет. Политологът от "Тренд" Димитър Ганев предполага, че на парламентарните избори двете партии ще излязат в ситуация "фотофиниш".
Съдът и прокуратурата губят подкрепа за работата си от протестите до сега, е следващ извод от данните на "Тренд". Макар протестът да е насочен срещу прокуратурата, пасив търпи и съдът, възприеман заедно с нея като част от съдебната система. Вероятно това е и причината двете институции да получават огледално по около една пета добри оценки за работата си, а доминиращите да са отрицателните - над 60%.
Според социолозите има динамика и в оценките за работата на полицията. Ако преди бунта позитивните са доминирали - тогава 48% са подкрепяли действията на органите на реда, а 38% са били на обратния полюс, то през октомври това съотношение е обърнато. Отрицателните оценки за работата на полицията доминират, макар и с малко - 45:43%.
Проучването на "Тренд" не регистрира промяна в отношението към армията - 47% оценяват работата им положително, 31% - не. Българската народна банка запазва позитивен рейтинг - 43% нямат критики към работата ѝ, 29% са с негативно отношение към нея.
След смяната на омбудсмана, институцията загуби част от подкрепата си, но въпреки това и през октомври декларираните позитивни оценки са повече от отрицателните, показва проучването. Имаше колебание в отношението към църквата в пандемията заради дебата около посещенията в храмовете по време на празници. Но през октомври положителните отзиви се възстановяват на нива от края на миналата година. Това прави Българската православна църква институцията с най-висока положителна оценка.
"Тренд" тества нагласите на българите и по темата за COVID-19 всеки месец от март насам. След първоначалното успокоение, което последва от либерализацията на мерките, страховете на хората постепенно нарастват.
През октомври вече две трети, или 66 на сто от българите, са убедени, че епидемията от коронавирус ще продължи да се разраства, докато през август те са били 48%. Че заразата затихва, сега твърдят едва 15% срещу 34% през август, показват сравнителните данни.
Повече са българите, според които трябва да се възстановят част от мерките срещу разпространението на болестта - от 25% през септември, сега те са 32%. Въпреки това мнозинството - 50% от българите, са против установяването на по-сериозен и строг ограничителен режим в страната, показва проучването на "Тренд".