Провал за двойния убиец от "Соло"

Илиян Тодоров ще изтърпява наказанието "доживотен затвор“, след като ВКС остави без уважение искането на осъдения за възобновяване на производството, станало публично известно като делото "Соло“.

С Решение № 23/20.01.2025 г. по наказателно дело № 681/2024 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя без уважение искането на осъдения Илиян Тодоров за възобновяване на наказателното производство по н.о.х.д. № 1061/2010 г. на Софийския градски съд и за връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция на основание чл. 423, ал. 1 от НПК. Решението не подлежи на обжалване.

Делото е образувано по искане от осъдения Илиян Тодоров за възобновяване на воденото срещу него производство и връщане на делото за ново разглеждане от стадия, където е започнало задочното производство, т. е. от въззивната инстанция.

С присъда от 09.12.2011 г. на Софийския градски съд (СГС) Тодоров е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършването на убийство по хулигански подбуди на две лица и опит за убийство на трето лице, като опитът е останал недовършен по независещи от дееца причини.

С нова присъда от 02.04.2013 г. на Софийския апелативен съд (САС) първоинстанционната присъда е отменена и Илиян Тодоров е признат за виновен по повдигнатото му обвинение за извършването на убийство по хулигански подбуди на две лица и опит за убийство на трето лице, като му е наложено наказанието "доживотен затвор“. Уважени са частично предявените граждански искове по делото.

С решение от 04.12.2013 г. по к.н.д. № 1479/2013 г. на ВКС е оставена в сила присъдата на въззивния съд.

Съдебният състав на ВКС приема искането за възобновяване за неоснователно. В мотивите се посочва, че осъденият Тодоров е взел лично участие при разглеждането на делото както в неговата досъдебна фаза, така и в производството пред първата инстанция. Съдебното производство пред първата инстанция е приключило на 09.12.2011 г. с присъда от същата дата, като подсъдимият е присъствал лично при нейното постановяване. Илиян Тодоров е бил призован за първото заседание пред въззивната инстанция с призовка, получена от майка му на 20.08.2012 г., със задължение от нейна страна да му я предаде. В първото съдебно заседание пред САС, проведено на 30.10.2012 г., неговият защитник е направил изявление, че Тодоров знае за датата на заседанието, но не желае да се явява пред съда. За следващото съдебно заседание на 04.12.2012 г. Тодоров отново е бил уведомен чрез защитника си. В това съдебно заседание третият му защитник е заявила пред съда, че лично е уведомила Тодоров по телефона за заседанието, но той е заявил, че не желае да се явява пред апелативната инстанция. За преведеното на 19.02.2013 г. заседание Илиян Тодоров е бил уведомен от своя защитник, а за заседанието на 26.03.2013 г. лично той е подал молба до съда, в която е отразил, че няма да се явява, че няма да дава обяснения, както и че не възразява делото да се гледа в негово отсъствие. За последното съдебно заседание пред САС, насрочено за 02.04.2013 г., подсъдимият отново не се явил, макар и да е бил уведомен от неговия защитник, като в това съдебно заседание е била прочетена и новата въззивна присъда. Разглеждането на делото пред ВКС отново е протекло в отсъствието на Тодоров, който не пожелал да присъства лично.

"При наличието на тези фактически данни относно процесуалното поведение на осъденото лице в хода на воденото срещу него наказателно производство и действащата към момента на разглеждане на делото му процесуална уредба, не са налице предпоставките по чл. 423, ал. 1 от НПК за уважаване на искането му за възобновяване на делото на това основание. Осъденият Тодоров лично, по свое желае, след като е участвал в досъдебната фаза на производството, а след това и пред първата инстанция, е заявил с нарочна молба, че не желае да участва в производството пред САС, няма да дава обяснения, както и че не възразява делото да се гледа в негово отсъствие и по този начин сам съзнателно е избрал да не участва при разглеждане на делото пред въззивната и пред касационната инстанция“, категорични са върховните съдии.

Тричленният състав на ВКС пояснява, че възобновяването на наказателно дело, проведено в отсъствието на осъденото лице, е предвидено като законова компенсация на правото му за лично участие в процеса. Разпоредбата на чл. 423, ал. 1 от НПК визира право на задочно осъдения да иска отмяна на постановената по отношение на него присъда при обективно незнание за започналото срещу него наказателно производство, което незнание не следва да се дължи на негово некоректно процесуално поведение.

Според върховните съдии установените факти по нежеланието на осъдения Тодоров да присъства лично и сам да упражнява правото си на защита в процеса, както и установеното напускане на пределите на страната, след като е бил информиран за воденото срещу него наказателно производство, свидетелстват, че Тодоров съзнателно и по своя воля се е лишил от правото си да участва лично в съдебното производство по делото, поради което и не са налице законови основания за компенсиране на правата му в процеса чрез възобновяване на делото, което е било водено в негово отсъствие.