Психолог: Като сме дълго време нещастни, ние започваме да приемаме това нещо като обяснение за живота ни

Щастието се свързва с някакви много лични представи, от друга страна с особеностите на общността, в която живеем. Германия е една много изстрадала в исторически план страна с много подредени и трудолюбиви хора, които успяха от едни руини да създадат нещо, което всички ние мечтаехме, много мигранти отидоха там. Така клиничният психолог д-р Велислава Донкина коментира в ефира на NOVA NEWS изследване на "Тренд", според което българи и германци се усещат най-нещастни.

По думите й сякаш за нас, българите усещането за нещастие е сякаш част от нашата идентичност. Според социолога доц. Алексей Пампоров по отношение на българите в Европа има стериотип, че ние сме мрънкачи. Той обясни, че изследването е много по-мащабно, то е за качеството на живот и е в 9 индикатора, един от тях е усещането за щастие. Тези данни са средни за страната.

"Хората в България живеят в различни светове. В цяла Европа ниските оценки за щастие ги дават възрастните, бедните хора и в повечето места – хората в селските райони", обясни Пампоров. 

"България е застаряваща страна с огромни социални неравенства", каза социологът и препоръча правителството да си даде сметка, че в малките населени места няма училища, няма болници, няма условия за култура и допълни, че в България психологическата еластичност не се възпитава.

"Като сме дълго време нещастни, ние започваме да приемаме това нещо като обяснение за живота ни, защо не можем да направим други неща", обясни Донкина. Според нея, ако човек иска, може да се наслаждава на нещата, които има.