Навършиха се 44 години откакто към Космоса се отправи първият български космонавт Георги Иванов.
На борда на "Съюз 33" той взима българският трибагреник, пръст от Шипка, Бузлуджа и Плиска. Не взима нищо лично.
"Нямаше място за много голям това, все пак той е разчетен за двамата космонавти. Носехме и българска храна. България беше трета в света по производство на храна за Космоса."
"Не знам защо ме наричат "Железния човек". Сега скафандърът и капсулата са в Музея на авиацията в Крумово край Пловдив. Лично подарени от мен", казва той пред Драгомир Драганов пред БНТ.
"И днес има шанса някой българин да полети в Космоса. Стига обаче да си плати полета. Всяка една военна авиация е огледало на страната си. Сега правят толкова налют за цялото си следване във военното училище, а ние го правихме за една 1 година.
"Няма добри войни. Светът е обхвана от една лудост. Трябва да се седне на масата за преговори. Препоръчвам на някои ръководители да полетя в Космоса за поне едно денонощие, за да видят колко е крехка нашата планета.", допълни той.
44 години след знаменития полет в Космоса той споделя с тъга, че в черните му мисли влиза това, че българският народ ужасно намалява, а това е истинската криза. Най-много го дразни състоянието на страната ни и това, че България е на последно място в ЕС – най-бедната държава.
"90-те години си представяхме, че правим нещо добро за България и народа ни, а унищожихме всичко. Покажете ми едно нещо, което е сътворено. Унищожихме селското стопанство, промишлеността, ядрената енергетика… Каква е логиката да се закрият 4 енергоблока? Можеше да се печели години наред. Започваше се да се строи АЕЦ "Белене“ вече колко пъти, заложиха се милиарди, които стоят и сега. Купихме енергеоблокове и не ги използваме“, казва Георги Иванов пред подкаста на Мартин Карбовски в Ютъб.
"Унищожихме авиацията, ние нямаме гражданска авиация. Унищожихме не една българска авиокомпания. Много неща в България отиват единствено за скрап и от това мен ме боли като всеки един българин. От това губи целият наш народ и затова сме толкова бедни. Другите, които бяха на нашето ниво, сега се развиват много по-добре от нас“, добавя той и припомня, че от 2007 г. досега България е загубила 350% от своето производство на овошки и зеленчуци. И продължава: "преди това нямаше човек, който да рови в кофите за боклук, нямаше безпризорни, всички имаха работа. Може да е не е била високо платена, но нямаше семейство, което да страда. Два пъти в годината се ходеше на почивка – един на море и един на планина."
"Във времето, когато беше нашият полет, България имаше развита индустрия и електроника и беше може би на едно от първите места в това производство. Колкото и да плюем това време, който както иска да го нарича, това беше време, в което живеехме и се създавахме. Тогава в България имаше държава, която стоеше зад всичко това, което се развиваше у нас – и промишлеността, и селското стопанство, и науката“, каза човекът, който летя в Космоса.
Георги Иванов Иванов е роден в Ловеч на 2 юли 1940 година.
На 1 март 1978 г. Георги Иванов e избран за космонавт във втората група от програмата "Интеркосмос". Обучава се в Център за подготовка на космонавти "Юрий Гагарин". На 10 април 1979 г. започва своята космическа мисия.
Поради техническа неизправност корабът не успява да се скачи с орбиталната станция "Салют-6": сближаването на кораба и орбиталната станция протича с по-висока от разчетената скорост, поради което системата за управление включва коригиране на скоростта. По време на корекцията прогаря едната страна на горивната камера на основния двигател. Скачването се оказва невъзможно. През целия драматичен полет пулсът на Георги Иванов остава нормален и не се променя. Когато се приземяват, те се намират на 320 км югоизточно от Джезказган. Направили са 31 пълни обиколки около Земята. В Космоса прекарват 1 ден, 23 часа и 1 минута.
Днес спускаемият апарат на космически кораб "Союз-33" се съхранява в Музея на авиацията на авиобаза "Крумово" край Пловдив. Георги Иванов е народен представител в Осмото и Деветото народно събрание и в Седмото велико народно събрание. От 1981 г. до 1990 г. е кандидат-член на ЦК на БКП