Работодателите искат спешно отрязване на публичните разходи, предвиждат икономически колапс

България е в риск от повторение на икономическия колапс от 1992 г. и 1996 г. и трябва спешно както да се отрежат публични разходи, така и да се вдигнат данъчните приходи. Това заяви пред Money.bg изпълнителният директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България Добрин Иванов.

"Трябва да се погледне внимателно кои сектори реализират печалби, които не са споделени с обществото. Какво визирам - директно ще насоча вниманието към банките. Реализират рекордна печалба всяка година - през миналата година тя беше 3,5 млрд., а през тази година достигнаха 3,5 млрд. за първите 7 месеца. Откъде идва тази печалба - от лихвения диференциал. Лихвите по влоговете са близки до нула, а лихвите по кредитите са значително по-високи", коментира той.

По думите му "може да се помисли за допълнително облагане на свръхпечалбата, която реализират банките в този момент от този голям лихвен диференциал - по подобие на това, което беше направено с енергийните компании, когато бяха обложени техните свръхпечалби по време на енергийната криза".

"Нашата философия е, че трябва да бъдат възстановени всички намалени данъчни ставки и нулеви данъчни ставки без ДДС върху книгите, тъй като там ефектът е много малък и това все пак е знак към обществото, че мотивираме и стимулираме четенето", подчерта Иванов.

Само с подобряване на приходната част обаче няма как да се постигнат резултати.

"Нашият призив е за замразяване на заплатите в публичния сектор и за замразяване на пенсиите - виждаме, че преразходите са основно в тези пера. (...) 3 години сме в предизборна кампания и 3 години политиците наддават за гласовете на избирателите, работещи в публичния сектор и избирателите пенсионери", заяви изпълнителният директор на АИКБ.

В същото време според организацията над 600 000 души работят в публичния сектор и след внимателен анализ на дейностите и хората, които ги изпълняват, трябва да бъдат съкратени 20 на сто от тях.

По думите на Иванов обвързването на минималната работна заплата само и единствено с размера на средната е погрешно и освен това се базира на погрешна методология на НСИ. Ако се премахне ефектът от договори за управление и допълнителни плащания извън трудовите възнаграждения според АИКБ средната заплата би станала 1600 лева, а МРЗ - 800 лв., а не 933 лв. с перспектива да скочи до 1077 лв. догодина.

Ако пък се използва медианната заплата, която по-добре отразява реалното разпределение на възнагражденията, МРЗ би паднала до 680 лв.

Добрин Иванов призова за изцяло различен подход - договаряне на минималната заплата със синдикатите по региони и икономически дейности.