Комисията по енергетика преодоля ветото на президента за енергийния закон. Промените на Закона за енергетиката бяха гласувани от Парламента на 5 октомври. С тях се въвежда либерализация на пазара на ток за битовите потребители от 1 януари 2026 г. В каква ситуация се намираме? Има ли достатъчно време да бъде разработен целият компенсаторен механизъм? Интервю за предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус" с Ремина Алексиева, анализатор в програма “Енергетика и климат" от Центъра за изследване на демокрациятаДепутатите от Енергийната комисия не се съобразиха, видяхме с президентското вето, но окончателно решение знаем, трябва да бъде взето в пленарната зала. Като, за да се отхвърли ветото е нужно за законопроекта да гласуват повече от половината от народните представители. Днес бяха изразени сериозни притеснения от опозицията, но председателят на Енергийната комисия в парламента г-н Делян Добрев въпреки, че и той изрази до някъде опасения, но изтъкна средствата по Плана за възстановяване и устойчивост. В правилната посока ли, според вас, се развиват нещата, г-жо Алексиева?Благодаря за въпроса. Отговорът не е лесен, тъй като виждаме последните седмици и месеци всякакви енергийни теми заемат публичното пространство и това са много важни решения, които трябва да вземем сега, за да може те да дадат някакво ефективно отражение в следващите години. Аз бих казала, че темата за либерализацията на електроенергийния пазар се оказва една поредна гореща топка, която се прехвърля между властите. И в случая наистина е замесен елемент на политическа игра, тъй като виждаме, че и президентът се намеси и то с донякъде основателни доводи за защита на потребителите.
Тук въпросът обаче за нас остава и той всъщност е важен за всички ни, независимо коя позиция заемаме. Tози закон трябва да бъде приет по начин, по който да е ефективен, така че потребителите да бъдат максимално подкрепени в този преход към свободен електроенергиен пазар и този преход да е максимално плавен. От гледна точка на сроковете, които трябва да изпълним по Плана за възстановяване и устойчивост, да бъде прехвърлен следващият транш от средства - това наистина е ключов въпрос и е вероятно той да окаже много голямо влияние за това дали текстът ще бъде приет в сегашния му вид. Защото този втори транш, който вече е забавен, касае изключително много ключови реформи и проекти, които следва да тръгнат в следващите няколко месеца. Това бих могла да кажа аз по този въпрос.
Мислите ли обаче, че темата отново ще бъде някак си предизборно претупана, а рисковете многократно умножени?Трудно е да се каже за претупването, защото това е въпрос, който ще трябва да сложим на дневен ред отново и отново. Най-малкото ние сме поели ангажимент с оглед нашето членство в ЕС, всъщност сме поели този ангажимент да се включим в това хармонизиране на единния електроенергиен пазар. Либерализацията ще е на дневен ред още дълго време. Дали ще е предизборно претупана, по-скоро не бих казала. И тепърва в следващите седмици вярвам, че това ще се разисква отново този въпрос, тъй като наистина има много механизми по самите текстове, процедури, които следва да бъдат изяснявани. Тоест той дори и в този си вид да се приеме, с цел хващането на някои срокове, така да се каже, темата ще си стои на дневен ред и гражданското общество, и експертите следят, бих казала много будно дали това се случва по адекватен начин. В момента в предложените текстове, които бяха приети, нашето мнение е, че далеч няма да са ефективни за постигането на целите.
Ще обсъдим по-конкретно и това. Бих искала да ви питам какви смятате, че са рисковете от това либерализацията на пазара на едро, на първо място, да се случи от юли догодина, а либерализацията на пазара на дребно от 1 януари 2026 г. Правилна ли е самата тази сегментация на потребителите, които биват извеждани от регулирания на свободния пазар?Да, ние смятаме като цяло, че този подход не е ефективен. Ако пазарът на едро се либерализира от догодина, ние ще имаме едно производство и търгуване на електроенергия на свободен пазар, при определяне на цените на пазарен принцип. Същевременно обаче, ние имаме регулиран пазара, който до 2026 г. ще остане за битовите потребители. И тук се появява една яма, ако мога така да се изразя, защото има едни огромни разлики в сумите, които ще трябва да бъдат покрити, в случая от фонд “Сигурност" на електроенергийната система, в който всъщност част от нашите данъци отиват за него. Той ще трябва да покрива тази разлика между цената на свободен пазар и цената, която се поставя за битовите потребители на регулиран пазар. И в случая ние смятаме, че това е неефективно, защото ще доведе до облагодетелстване на търговците и същевременно няма да работим за това битовите потребители да са достатъчно подготвени.
Тоест, ние с цел да ги запазим по-дълго от един отложен преход, един вид по-скоро ще им навредим в дългосрочен план. Защото тези пари няма да отидат там, където има най-много нужда, а именно да се справим с енергийната бедност и с това да подготвим потребителите, в зависимост от техните доходи, изобщо енергийни нужди, наистина да могат да покриват сметките си.
Да разбирам, че според вас, подходът не е много адекватен към належащите проблеми. Г-жо Алексиева, какви са пропуските от гледна точка на исканата либерализация на енергийния пазар. За вас кои са трите основни неща?Три основни неща?
Пропуски, да?Всъщност аз мога да говоря даже и за повече пропуски, защото ги има и това е абсолютно нормално. Но като може би по-основни неща, бих откроила това, че нямаме достатъчно развити процедури и изобщо дефиниция за енергийна бедност, което всъщност е и най-големият проблем, свързани с либерализацията на електроенергийния пазар.
Това го говорим много отдавна за липсата на такава дефиниция. И е много важно уточнение, не знам за кой път, сигурно ще го направим в ефира ни, много хора не знаят какво точно е енергийна бедност и го свързват наистина със социално слабите хора, но нека да уточним с вас какво точно е това?Всъщност енергийната бедност може да бъде много всеобхватно понятие и то включва доста фактори. Тоест, най-вероятно за много от нас в някакъв период в годината или по дадено отношение може да квалифицира като енергийно беден. Това е свързано най-вече с високите цени на електроенергията, т.е. какъв процент от нашия доход отива за покриването на тези нужди. Имаме нивото на енергийна ефективност на нашия дом доколко имаме възможност да инвестираме в подобряване и какво е състоянието на жилището в момента. И разбира се, ниските доходи, които са повсеместен проблем, който оказва влияние на покриването на тези енергийни нужди.
Какви пропуски ще начертаете, започнахте, аз ви прекъснах с енергийната бедност, ако желаете да продължим в тази посока.Да, да, в енергийната бедност има проблем с решенията на търговците и крайните снабдители за електроенергията. Трябва да има ясен принцип за следене на ценовите тенденции. Ние виждаме, че в законопроекта не беше представен такъв и за това най-вероятно причината за това е, че тези процедури трябва много ясно да бъдат изкоментирани и обсъдени с Комисията по енергийно и водно регулиране, чиято роля всъщност ще се промени. Също така имаме за въпросната разлика, която споменах в миналата част от интервюто, че имаме нерегулирана, т.е. цена, която е на свободния пазар, но тя се покрива като разлика от фонд “Сигурност" за електроенергийната система за битовите потребители, които остават на регулиран пазар до 2026 г.
Ние не виждаме никакви предпазни мерки срещу порочни практики, защото това отваря врата именно за такива. И това, че търговците на електроенергия всъщност ще могат да закупуват електроенергия от пазара на едро на изключително високи цени и да я продават на домакинствата на регулирани цени. Тоест, може да се получи един изключително висок скок с идеята, че търговците всъщност на каквато и цена да търгуват на свободния пазар и се знае, че тя след това ще бъде регулирана за потребителите и съответно те ще бъдат облагодетелствани. Няма предпазни мерки, а също така имаме и бих казала неясни задължения за търговците, какъв процент от енергията да бъде от нискоемисионни източници.
Има разпоредби, които са свързани с конкретни проценти енергия да бъде закупувана от ВЕИ източници на електроенергия, което всъщност отваря врата останалият процент от тяхната енергия да бъде закупуван от енергия, произведена от въглищните централи. Нещо, което също е доста наболяло като проблем и трябва да бъде решен в скоро време.
Ами до колкото си спомням, казаха днес на Енергийна комисия, че всички тези проблеми не са непреодолими. Мисля, че това отново бяха думи на председателя на комисията, на г-н Добрев. Според вас, г-жо Алексиева има ли достатъчно време да бъде разработен целият този компенсаторен механизъм? И поправките, за които говорихте, да бъдат приложени в законопроекта, да бъдат направени?Трудно е да се каже, тъй като на този етап още лятото много организации и експерти излязоха със становища. Ние показахме доста добри практики, данни, за това как законопроектът може да бъде подобрен. Друг е въпросът, че наистина бързаме, това се вижда и в поведението на депутатите, че процедурите трябва да бъдат ускорени. Рискуваме ускоряването на тези процедури да намали рязко качеството на разпоредбите, тъй като те дори и да са приети в някакъв вид, те трябва да допринесат за някакъв реален ефект на практика. Затова бих казала, трудно е да се каже, но според мен, има някакво време, в което може да се реагира и това нещо да бъде подобрено.
Г-жо Алексиева, бих искала още една актуална тема да засегнем с вас. Премиерът акад. Николай Денков обяви строежът на 7 и 8 блок на АЕЦ “Козлодуй". Амбициозни цели ли са това и как гледате на критиките от президента Румен Радев, защото отново имаше такива?Да, това действително е актуална тема, всъщност ние наскоро излязохме с доста детайлен анализ за това какви са прогнозите за това България да достигне климатична неутралност до 2050 г. Тоест, взимайки тези важни реформи, представяйки ги на фона на енергийния микс, как можем да постигнем климатична неутралност и всъщност да диверсифицираме изцяло микса си. На базата на тези модели, стигнахме до извода, че за страната ни едва ли ще е необходима нова ядрена мощност след 2040 г., и по-скоро трябва да насочим усилията си в инвестиции, свързани с възобновяеми енергийни източници, подобряване на енергийната ефективност, справяне с енергийната бедност, както вече говорихме.
Наблюдава се поредното отместване на фокуса в някакви по-скоро зомби мащабни проекти, които създават риск да застрашат изцяло финансовото здраве на българската енергетика и като цяло на икономиката ни. А друг е въпросът, че чисто като инвестиция има риск такъв проект да захрани мрежата на влияние в българската политика и икономика, за които продължаваме да говорим и те са почти изцяло свързани с Русия. Ако мога с две думи да обобщя, ние смятаме, че не са ни необходими тези допълнителни мощности, защото можем да се справим и без тях.
Да, обаче ето сега чета от официалното вече решения на кабинета, който одобри тези два нови блока на АЕЦ “Козлодуй", че изграждането им може успешно да замени изведените от експлоатация блокове?Разбира се, това е възможно, въпросът е да се направи оценка на риска на такъв проект и на такава инвестиция, който според нас не е много обстойно направен. Нашите анализи показват, че ние абсолютно можем да продължим да сме износител на електроенергия и не ни трябват нови ядрени мощности. От тази гледна точка не виждаме как този проект изобщо дали трябва да е приоритет на първо място, тъй като ние говорим за теми, свързан с либерализацията на електроенергийния пазар, демократизация на електроенергийната система като цяло, енергийната бедност - това са много-много належащи промени и заплащането на огромна инвестиция в такъв проект неминуемо ще донесе рискове.