Росен Кирилов, УНСС: Това не е лукс - трябва да гарантираме, че данните на нашите студенти са защитени

Заместник-ректорът по дигитализация и киберсигурност доц. д-р Росен Кирилов в интервю за сутрешния блок "Добро утро, България" на Радио "Фокус"



Доц. Кирилов, следващата седмица на 19 септември ще бъде поставено началото на новата учебна година в УНСС в София. Готов ли е един от най-търсените университети да посрещне своите стари и нови студенти?

Hашият университет е винаги готов да посрещне и новите, и съществуващите студенти. Ние сме в един такъв постоянен 24-часов ритъм на работа и не сме спирали дори и през лятото – имахме активна кандидатстудентска кампания. Така че с нетърпение очакваме живия контакт, особено с първокурсниците.

Доц. Кирилов, какво трябва да знае един първокурсник?

Ами, много са нещата, които трябва да знае първокурсникът, но на първо място трябва да знае, че ние сме му осигурили една много добра среда за обучение. Университетът положи много грижи в тази посока, създадохме и дигитални класни стаи, и много други условия, които подобряват начина, по който пребивава в университета. Негов ангажимент е да учи, нашето желание е живият контакт да продължи колкото може по-дълго с нашите студенти, дори и след като завършат, и трябва да знаят, че в даден момент това, което е натрупал като знания, умения и компетенции, ще му бъде много полезно, за да се реализира успешно на пазара на труда, за което ние също ще положим много усилия да го свържем с работодатели през целия този процес на обучение, не само в първи курс, но и в следващите курсове нагоре. Така че очакват го много интересни преживявания и предизвикателства, ние с нетърпение очакваме нашите студенти.

Предвиждате ли нововъведения през новата учебна година?

Да, но нововъведенията са част от нашия живот. Ние няма как да съществуваме като организация, ако не се развиваме постоянно. Тази година стартираха много нови учебни планове с подобрено съдържание в преобладаваща част от специалностите. Сега сме в един процес на стартиране на съвместни специалности с други университети, които са също много интересни, и студентите проявяват много силен интерес към това да учат в няколко университета, да получат двойни дипломи и т.н.

Кои са тези университети?

Ние участваме в един проект, който е съвместен със Стопанска академия в Свищов, с Бургаския свободен университет, с Национална спортна академия и с КРИБ, в което предлагаме 15 съвместни учебни програми съвместно с нашите партньори, които са на принципа, че студентът учи някои дисциплини при нас, някои – при партньора, и по този начин получава една такава обща среда за развитие. Създадохме по този проект и няколко, шест дигитални класни стаи и две дигитални лаборатории, които са изключително модерни, с холограми, с 3D очила и изобщо с много модерно оборудване в тях. Така че това е част от целия процес на развитие. Ние знаем, че нашите студенти очакват и изискват от нас да сме по-модерни и се стараем това да върви в процес постоянно. Подобрихме и много неща в самата материална база, в общежитията, ремонти в общежития и т.н., което е част от техния живот.

Кои общежития бяха ремонтирани?

Имахме една програма, по която някои от блоковете бяха ремонтирани, бяха приключени, сега има други, които са в процес на приключване. Така че там вече имаме една значителна част от нашите блокове, които са в супер модерно състояние и предлагат едни съвременни условия за живот на студентите, което също е част от тяхното обучение – пребиваването и животът в "Студентски град“.

А избират ли ги студентите? Какво виждате вие – предпочитано място за живеене ли остават все още студентските общежития?

Нашите студентски общежития са винаги пълни, така че студентите ги избират и някак си все пак, при положение че се предлагат едни много добри условия за живот, с един наем, който е сравнително доста приемлив спрямо сегашното икономическо развитие, общо взето, това е естествена среда за студентите и нашите общежития винаги по традиция са били пълни. Така че предпочитат се.

А предвижда ли се увеличение на таксата?

Не сме коментирали на този етап подобни въпроси. Сега, разбира се, времето напред ще покаже.

Доц. Кирилов, а какви са вашите цели относно висшето образование за едно модерно образование, както споменахте по-рано?

Целите – аз мога да говоря от гледна точка на основната цел, която има по принцип университетът и нашите цели, личните, са в унисон с тази основна цел. Това е да повишаваме качеството на нашето образование, което предлагаме. За студентите качеството се измерва по един начин, а ако тръгнем да го гледаме от гледна точка на преподавателите, вероятно начинът, по който се измерва, е малко по-различен. За студента основният измерител за качество, това е реализацията след това. Нашите студенти по право се реализират много добре, с много висок процент на реализация – над 90%, 95%. Това го доказват всички данни, които имат националните институции. И като правило за тях това е критерият за тяхното образование – намирането на работа и то престижна работа.

Така че това е една от нашите основни цели – да предлагаме високо качество на образованието, което да предполага отлична реализация след това на пазара на труда. Търсенето на кадри, и то висококвалифицирани кадри, не е спряло, въпреки пандемията и всички други проблеми, световни, икономически и т.н. Така че това е основна цел за нас. Наред с тази цел върви още нещо, което също е много важно – това е нашето позициониране в европейското семейство от университети. Ние сме част от един eвропейски алианс – ENGAGE.EU, в който участваме още заедно с няколко водещи европейски университета, и студентите вече предпочитат да участват в този проект. Тези възможности, които им дава за мобилност, за реализация на семестри в различни университети също са много привлекателни за тях. Той може да отиде единия семестър в единия университет, другия – в другия, третия – в третия, да види различен свят, различна среда, различни работодатели. Съответно това изключително помага за реализацията на студентите. Така че в този смисъл, всичките неща, които са свързани с повишаване на качеството на обучение, пряко рефлектират върху реализацията в последствие и това за нас е една от водещите ни тези. Разбира се, и с много други цели, които можем да говорим с часове по тях.

Вие сте заместник-ректор по дигитализацията и киберсигурността. Все по-големи стават изискванията към киберсигурността и нуждата от адекватни реакции на заплахите в киберпространството. Как оценявате, доц. Кирилов, България в тази връзка, какви възможности показваме?

Ами, въпросът е доста комплексен и сложен. Нашият университет от няколко години си даде ясна сметка за това, че животът в дигитално пространство крие много рискове и много предизвикателства. Ние положихме в последната година изключително големи усилия в тази посока, предприели сме редица мерки от най-различно естество, които мерки първо, искам да подчертая, са нормативно регулирани и ние сме задължени да ги вземем, както се казва, по закон. Наред с това, съобразихме се и с много добри практики, които правят водещите компании. Общо взето в сферата на висшите училища, поради тенденцията в последните години с финансирането тези въпроси ненавсякъде са решени. А ние работим с огромен брой студенти, с огромен брой данни на студенти и изискванията към нас са доста сериозно заложени вече в съвременното развитие на обществото, и трябва да реагираме на тях.

Така че някак си просто вероятно все още в някои от институциите не сме усетили в голяма степен това, че трябва да полагаме много специфични усилия към киберсигурността си. Това вече е ежедневие, това не е лукс, това е нещо, което трябва да направим всички заедно, за да си гарантираме, че нашите данни са защитени, и данните на нашите студенти. Особено след пандемията и онлайн средата, общо взето всичко, което беше онлайн, животът онлайн, този въпрос става все по-остър.

Сега съм много радостен, че нашият университет като ръководство взе мерки в тази посока, осъзнахме проблема. Осъзнаването на проблема на ръководно ниво е една от най-големите спънки, за да се реализират останалите мерки. Те, другите мерки, след това са по-лесни. Осъзнали сме го този въпрос, реагирали сме на него и сме предприели абсолютно адекватни мерки, които се изразяват в най-добрите практики. Сега няма да ги посочвам конкретно, защото не е редно, но това вече е направено при нас и просто е нещо, което трябва да се случи задължително. То не се коментира дали трябва да се направи. Така че много сериозни са вече изискванията в тази посока и трябва да реагираме много остро на тези въпроси, тъй като касаят много хора и много техни данни.

Във вашия университет се проведе за първи път в България на живо преди месеци състезание на онлайн платформа за тестване и усъвършенстване на уменията за проникване и киберсигурност. Предвиждате ли да задълбочите партньорствата си с компаниите в тази област?

Да, аз благодаря, че го посочвате. Ние през април проведохме подобна конференция. Конференцията е част от един европейски и световен формат на провеждане на конференции по киберсигурност BSides. Заедно с тази конференция, като част от нея се проведе и едно състезание, което се правеше за първи път в България – Capture The Flag. Състезателите реално покоряват дадени системи, т.е. опитват се да ги проникнат и съответно да ги разбият, на базата на което получават определени точки.

Преди няколко дни разговарях с организаторите на конференцията и те заявиха своето желание УНСС да бъде за втори път домакин, вероятно през пролетта, на същия формат. Даже общо взето планират да го разширят във времето и да бъде поне в два дни поради много силен интерес на различни компании да участват в него. Ние винаги сме били отворени към подобни инициативи, винаги сме ги подкрепяли, ще бъдем за пореден път партньор на тази конференция и всичко това го правим с идеята да покажем, че в тази посока – развитието на хакерството, има и друг елемент. Ние подкрепяме това да имаме хора, които да се обучават в тази посока, да се състезават, да показват умения.

Предполагам знаете или вашите слушатели знаят, че ние имаме и такава магистърска програма по киберсигурност, а планираме в бъдеще, разбира се, и разширение в бакалавърска степен. Така че обучението в тази посока на младите хора е изключително важно. Те отиват след това и се реализират на топ позиции във водещи компании и трябва да имат една богата обща култура за това киберсигурността какво представлява, че тя е една от многото заплахи, които съществуват, както икономическите заплахи, така и всички останали в живота, и трябва да са запознати с нейните аспекти. Така че работим усилено в тази посока и това ще продължава с още по-големи темпове и през новата учебна година.

Доц. Кирилов, проблемът със сигурността стана много сериозен в последните години, както и вие казахте. Според вас, извън университета, нужни ли са нов подход и сили на държавата, които трябва да бъдат съсредоточени?

Нужни са такива сили. Разбира се, в последните години се положиха много усилия в тази посока, но те трябва да продължат. На първо място, трябва да се говори открито за това, че киберсигурността е сериозен проблем. Мениджърите в частните компании са доста запознати с този въпрос и са на доста добро ниво на компетенции, бих казал, управленски в тази позиция. Но ние трябва да говорим усилено и в публичния сектор по този въпрос, да не го пренебрегваме, да не си мислим, че това е нещо, което може да не ни се случи. Напротив, доказано е, че това е заплаха, която може да ликвидира една организация за изключително бързо време и животът го показва в последните месеци. Така че трябва да се полагат усилия. Усилията обаче трябва да са двустранни. Ние като държавен университет имаме все пак значителна част от нашите приходи, които са в държавния бюджет. По някакъв начин участието, ангажиментът на държавата също трябва да е показан в тази посока, защото мерките, които реализираме, реално ги реализираме с наши средства, а това изисква доста сериозни средства, поддръжката на едно добро ниво на киберсигурност.

Така че трябва да работим в посока младите хора да са наясно, че това е проблем, да знаят как да се справят с този проблем на управленско и на техническо ниво и да можем да реализираме мерки, с които да подобрим нашата киберсигурност. Тя никога не може да бъде 100-процентова, това е една химера, не може да се случи, но поне нещата, които се изискват съгласно закона и добрите практики, трябва да ги положим като усилия, за да знаем, че все пак стоим добре на това равнище. Така че трябва да се говори по този въпрос на всички нива и трябва да се провеждат много обучения, за да може всички хора да разберат сигурността на въпроса.

Можем ли да посочим пример, който лично вас ви е шокирал в България, във връзка с пробив в сигурността на страната ни?

Винаги когато се зададе подобен въпрос, в нашата представа изплуват редица организации, които са примери в тази посока, но никой не е застрахован от една подобна атака и подобна акция. Поради тази причина е много деликатно да посочваме конкретни организации. Нашият университет също през годините е имал какви ли не съприкосновения с най-различни видове действия, тъй като те са ежедневие, те са част от живота.

И въпросът е да можем да създадем механизми, с които превантивно да хващаме тези действия. Никога една атака не се случва за 5 минути или за 1 час, там винаги има подготовка. Тази подготовка е дни, месеци може би направена по-рано. Тези действия, които се извършват, имат някакви последици, тези последици могат да се анализират. Т.е. превантивната функция винаги е водеща в една такава защита и ако една реализация има реализирани механизми за превантивност, тогава голяма част от проблема вероятно ще бъде установен на много по-ранен етап. Сега аз винаги съм твърдял и всички специалисти твърдят, че 100-процентова сигурност няма как да има, винаги една система, ако някой я набележи, може рано или късно да стигне до нея, но когато са предприети действия така, че превантивният характер да е водещ, нещата стават много по-лесни нататък. Лошото е, че ние не си даваме сметка за това нещо. Аз наскоро слушах едно интервю по телевизията във връзка с медицинските прегледи – там също превантивният характер би следвало да е водещ и всички специалисти го казват.

Но за съжаление не е така.

А не когато се стигне до проблем, да го констатираме просто. В нашата сфера е същото – когато стигнем до проблем, ние го констатираме. А превантивният характер къде е? Усилията там трябва да са водещи в тази посока. Голяма част от състава на една организация трябва да е запознат с тези проблеми и да е запознат с това, което може да се случи в даден момент, за да знае как да реагира. Ние винаги сме изненадани. Не искам така да правя паралел, но виждате – изненадани сме, ако стане криза, изненадани сме, ако станат наводнения, изненадани сме при здравна криза. Тук е същото – винаги сме изненадани.

Защо? Какво е вашето обяснение, защо се получава така?

Ами, трябва да работим в посока на това да знаем превантивния характер на действията, някак си да ги усещаме много в зародиш нещата, да имаме индикатори, по които да ги следим тези въпроси, да сме обучени и подготвени за такива ситуации, а не да ги констатираме просто в даден момент. Всичко това го казвам, защото това изисква много целенасочени усилия във всички организации за провеждане на превантивни действия при обучение, преди да се случи случката, за да може да сме подготвени за реакцията в последствие и за потенциалните проблеми, които може да предизвика тази ситуация. Така че сложен е въпросът и изисква много комплекс от мерки, които се надявам в следващите месеци, като започне учебната година, ние ще ги реализираме при нас, съобразно нашите планове и възможности, които имаме, но общо средата, общата икономическа среда също да разбере за тези неща и да ги подобрява с годините така, че да сме на едно добро ниво.