"Българо-македонската граница е този пункт, който трябва да бъде отворен не само в железопътен аспект", това заяви председателят на 49-ото Народно Събрание
Росен Желязков пред медиите, след като положи на венец пред саркофага на Гоце Делчев в Скопие. Това се случи в рамките на започналото работното посещение на председателя на българские парламент в Република Северна Македония.
Г-н Желязков, поклонихте се пред тленните останки на Гоце Делчев. За какво е знак вашето посещение?Първо, тази година се навършват 120 години от смъртта на Гоце Делчев. Заедно с министъра на културата изразихме нашата почит към паметта и делото на Гоце Делчев. От името на Народното събрание положих венец. Гоце Делчев е наш общ герой. Такива личности и тяхното дело трябва да обединяват нашите народи. Те трябва да са пример за подражание, трябва да бъдат почитани, а не да бъдат присвоявани. Затова и пред гроба и тленните останки на Гоце Делчев вътрешно в мен се помолих за това паметта на тези герои, които и чиито житейски път е затворен в онзи исторически момент, когато са жертвали живота си, но днес паметта и делото им трябва да бъдат помнени, почитани и да са пример на подражание, да бъдат пример, който се следва, пример, който обединява, и пример, който ни дава възможност да гледаме в бъдещето така, както и нашите герои, и Гоце Делчев е следвал, вярвал и е отдал живота си. Днешното посещение е поредното от срещите ми тази година с председателя на македонския парламент в желанието да продължаваме да изграждаме мостове, които да дадат възможност на Република Северна Македония да стане пълноправен член, и да отстояваме достиженията, които успяхме да договорим с Договора за приятелство и сътрудничество с Република Северна Македония, и да поставим някои въпроси за правата на българската общност в Република Северна Македония. Това не са нови теми, но са важни теми, за които трябва да търсим позитивните решения, защото най-лесното е да се затворим в границите си, но по-трудното е да отстояваме достиженията, които имаме, близостта, която имаме. А свидетелство за това е и нарасналият стокооборот. Ние за поредна година имаме над милиард стокооборот, който свидетелства, че колкото по-малко граници в духовен и във физически смисъл имаме, толкова по-добре ще бъде и за нас, и за македонците, и за Балканите като цяло.
Преди четири години като министър на транспорта тук подписахте една съвместна декларация с тогавашния си колега за железопътния коридор. Това нещо има ли шанс да стане факт в близко бъдеще, като гледате как върви процесът? Ами сега пак бих ви казал, за пореден път, че това е изключителен приоритет. За съжаление, от наша перспектива той е в контекста на всички инфраструктурни проекти, които в България през последните години се отлагат във времето. Но така или иначе, като част от транспортната инфраструктура на Европа бившият коридор 8 е изключително важен. Ние сме сигурни, че ще продължи строителството, но това е въпрос на съвместни усилия. Българо-македонската граница е този пункт, който трябва да бъде отворен, не само в железопътен аспект, но и с развитието на строителството, на транспортната инфраструктура, за да може един полет, който вчера ни отне около 20 минути от София до Скопие, да не отнема 4 часа от София до Скопие. Сами виждате, и вие сте го усетили вчера – че за развитието на бизнеса, на търговските отношения, не само в двустранния контекст, а изобщо в развитието на транспортната инфраструктура на Балканите в Европа, това е един коридор, който няма алтернатива, и сме длъжни да направим всичко възможно да се случи колкото се може по-скоро. Аз преди четири години бях оптимист, че до 2027 г. ще е готов, сега бих казал, че съм оптимист, ако може и до 2030 г. да стане. Но ще стане.
Единни ли са българските управляващи в тази позиция на градеж, за която вие говорите, в отношенията между двете страни и за отстояване на българската позиция? Българската позиция е ясно изразена с декларацията от миналата година. В този смисъл – да, единни сме. И аз считам, че тази наша непоколебимост по отношение на европейската перспектива на Република Северна Македония при изпълнение на предпоставките, което е европейско изискване, ще даде възможност от една страна да започне преговорния процес от страна на нашите съседи, а от друга страна да останат в миналото наративите, които са повод често за злободневие, а не толкова за поглед в бъдещето.
Г-н Желязков, вие казахте отлагане във времето – имахте предвид инфраструктурните проекти, но виждаме, че македонците отлагат във времето и реформите, които трябва да бъдат направени. Имате ли усещането, че вашите срещи ще доведат до ускоряване на процеса на приемане на реформи? Дотолкова, доколкото ние през изминалите две десетилетия сме научили много уроци по тези теми, надявам се, че ще им помогнем да не повтарят и нашите грешки. В този смисъл, това е част от позицията на добрите съседи. Благодаря!