Хиляди тонове пластмасови опаковки, метали, корабно оборудване и други отпадъци непрекъснато замърсяват Черно море, което сериозно пречи на стопанските дейности като риболов, морски туризъм и др. Над 70% от изхвърлените опаковки, които превръщат морската вода в пластмасова супа, идват от корабите, нефтените и газови сондажни и експлоатационни платформи. Това заяви доц. д-р Траян Траянов, океанолог, който участва в работната среща за чиста морска среда чрез иновативни решения и добро управление, която се проведе наскоро във Варна.
Задачата на форума беше да се намерят основните виновници за изхвърлянето на отпадъците в морето. В него участваха представители на общината, специалисти от Института по океанология при БАН, на Басейновата дирекция за Черно море, Института по рибни ресурси към Селскостопанска академия, екоорганизации и др. Идеята, с която се е ангажирал екип от експерти е да се направи пътна карта за постигане на добър екологичен статус на морската среда на нашия регион. Един от главните проблеми е трансграничното замърсяване на Черно море от стопански дейности, обясни доц. Траянов.
По неговите думи в румънски води работят 40 нефтени и газови платформи, докато в българския шелф има само една и в момента се строи втора. Морските течения са от север на юг и всичко от румънските платформи идва тук. Виждаме го по изхвърлените бутилки и други отпадъци на брега, но има такива, които плуват, въртят се в морето, където става истинска пластмасова супа, твърди окенологът.
Поради специфичното си тегло те не могат на потънат и така се въртят десетки години (разграждането им продължава повече от 50, че и над 100 г.), което нанася сериозни щети на бизнеса, свързан с морето, категоричен е доц. Траянов.
В същото време морската индустия е тази, която генерира основната част от боклука във водата, добави Дария Хаджийска, консултант по устойчиво развитие. Тя оглавява групата експерти по разработването на новата пътна карта за чиста морска среда, финансирано от ЕК, която трябва да бъде готова до 3 г. Тя припомни, че Европейският съюз си е поставил за цел да се превърне до 2020 г. в интелигентна, устойчива и приобщаваща икономика. В тази връзка морските сектори трябва да предложат широко поле за иновации, устойчив растеж и заетост, които следва да допринесат за постигането на тази цел. През октомври 2012 г., европейските министри по морско дело приеха "Декларацията от Лимасол", с цел да подкрепят стратегията "Европа 2020" със силен морски стълб. Настоящото законодателно предложение е съществена част от тази амбиция да се развие синята икономика на Европа, допълни Дария Хаджийска.
Дария Хаджийска: Няма данни за морските отпадъци през последните 5 г.
Всякакви отпадъци се хвърлят в морето без да се държи сметка, че дори тънката целофанена лентичка от кутията цигари може да предизвика сериозни щети. Тя се поглъща от рибата и после попада в нас, заяви Дария Хаджийска, експерт пo устойчивото развитие във водеща консултантска фирма в Централна и Източна Европа. Според нея проблемът е изключително сериозен. Много научни изследвания доказват негативното въздействие на постоянно нарастващите количества отпадъци не само върху морските видове, но и върху икономическото състояние и устойчивото развитие на крайбрежните общности.
Тя даде за пример, как шотландските рибари годишно губят над 13 млн. евро от проблемите, които им създават морските отпадъци. А в Белгия и Холандия всяка година общините харчат над 10 млн. евро само за почистване на бреговете, за да запазят нивото на туризма. За съжаление няма актуални данни за Черно море. Всяка страна членка на ЕС трябва да разработи първоначална оценка на състоянието на морските води. България вече е направила такава оценка, която е качена в интернет. Там обаче няма никакви количествени и качествени данни за морските отпадъци през последните 5 години. Така че ние продължаваме да разполагаме само с много стари цифри, които вече не са актуални, каза Дария Хаджийска.
Източник: в. "Черно море"