Руска медия: България бързо забрави кой я освободи от турско робство

България предава собствената си история. Официална София не иска да помни за освобождението на страната от окупацията на Турция и Третия Райх. Тези дни Министерството на външните работи на България заяви, че Русия не бива да подкрепя "съмнителната историческа теза“, че борбата на СССР с нацистка Германия е била освобождение за Европа. От българското ведомство отбелязват също, че Червената армия "донесе на народите от Централна и Източна Европа половин век репресии“, пише Александър Самсонов в материал за популярният руски специализиран портал "Военное обозрение“, цитиран от агенция "Фокус".

Как Русия освободи България от турско робство

Свободата на по-голямата част от България е донесена от Руско-турската война от 1877-1878 година. На 3 март 1878 година (19 февруари по стар стил) е сключен Санстефанският мирен договор. Турците признават независимостта на Сърбия, Румъния и Черна гора. Сърбия и Румъния са разширени съществено. Босна и Херцеговина става автономия. България става автономно княжество, първоначално под руско управление и само формално зависима от Турция. В България са включени етнически българските територии в Мизия, Тракия и Македония. В резултат България се простира от Дунав до Егейско море, от Черно море до Охридското езеро. Турция плаща на Тусия контрибуция и отстъпва редица територии в Кавказ и Европа. 3 март става национален празник в България – Денят на освобождението на България от османско иго. По-късно в чест на руските освободители в България са издигнати стотици паметници. Включително Паметникът на Свободата в прохода Шипка в памет на падналите за освобождението на братския български народ руски воини.

Българската операция

През пролетта и лятото на 1944 година Москва нееднократно изисква от София да развали съюза си с Германия. След съкрушителните победи на Червената Армия през 1944 година – разгромът на немците в Молдова, освобождението на Румъния и излизането на III Украински фронт на румънско-българската граница, на България й се налага да направи избор. На 26 август 1944 година София обявява неутралитет във войната между Германия и СССР и иска изтегляне на германската армия от българска територия. Но немците продължават да използват територията на България за придвижване на войските си, в българските пристанища пристигат германски кораби, а на българска територия има германски сили. Затова на 5 септември СССР обявява война на българия, след което българските власти скъсват отношенията си с Хитлер. На 8 септември войските на III Украински фронт започват Българската операция. Те не срещат съпротива от българската армия. В нощта на 8 срещу 9 септември започва въстание в София. На 9 септември в страната е установена властта на Отечествения фронт начело с Кимон Георгиев. Водещи позиции в Отечествения фронт заемат комунистите и техните привърженици.

Правителството на Отечествения фронт обявява война на Германия и Унгария, разпуска парламента, полицията (създава се народна милиция), предприема чиста в държавния апарат и реформа в армията, забранява нацистките организации. Военните престъпници са предадени на съд. В резултат от референдум в България е отменена монархията. Преминаването на страната на антифашистката коалиция позволява на България да запази Южна Добруджа. През 1946 година страната е оглавена от "българския Ленин“ – Георги Димитров и България става част от социалистическия лагер.

16-та Съюзна република и българско икономическо чудо за сметка на руснаците

След Втората световна война България преживява дълбока икономическа криза. Страната е изтощена и значителна част от населението гладува. Въпреки това, с помощта на Съветския съюз, България от бедна селскостопанска страна се превърна във високоразвита икономика, социално проспериращо общество. Това беше истинско "българско чудо“.

Общият български Брутен вътрешен продукт (БВП) за 40-те следвоенни години нараства с 14 пъти, на глава от населението – почти 30 пъти. В периода от 1946 до 1986 г. в България са създадени около 80% от индустриалните мощности, повече от една трета от селскостопанските, до 90% от енергетиката, 70% от транспортната мрежа, 80% от пристанищната инфраструктура, повече от 80% от цялата жилищна площ, обекти на здравеопазването, образованието, науката и културата. Всичко това е направено за сметка изключително на материално-техническата и финансовата помощ на СССР, за сметка на съветски кадри. И то безвъзмездно! Сметнато по съвременни цени, СССР влага в България стотици милиарди долари! Също така трябва да се отчетат компенсациите за доставката на български стоки в Съюза: за евтините български продукти Москва плаща на София по цени, близки до световните. За България са занижени цените на доставяните съветски стоки.

Заслужава да се отбележи, че авторитетът на съветското правителство в България беше много висок. От 1949 г. София многократно предлага да влезе в състава на СССР като 16-та република. За съжаление Москва, където процесите на разлагане започнаха постепенно след смъртта на Сталин (което в крайна сметка доведе до отхвърляне на социализма и бедствието през 1991 г.), не се осмели да го направи. Съветското ръководство се страхуваше от нови усложнения със Запада, от евентуален конфликт с Турция и от остра реакция сред другите балкански страни, в частност Югославия.

В България е изградено развито социалистическо общество. Доходите на населението са нараснали значително. Около 40% от структурата на БВП в началото на 80-те години е заета от машиностроенето, производството на инструменти и строителството на машини, черната металургия, химическата промишленост и нефтохимията, електрониката и електротехниката. Земеделието стана силно механизирано, което даде възможност на България да се превърне в един от най-големите износители на плодове и зеленчуци в Европа (пресни и консерви) още през 60-те години. Страната достигна високо ниво на образование, наука и култура: за 8,9 милиона души (през 1986 г.) имаше 27 университета, 185 държавни музея, 10,4 хиляди публични библиотеки, 55 театри и др. създаден е отличен курортен и туристически сектор (също главно благодарение на субсидиите от СССР).

През втората половина на 80-те, когато започва подготовката за разпада на СССР и социалистическия лагер, ръководителят на Румъния Чаушеску предложи Живков да създаде румъно-български съюз с участието на ГДР и Албания, където сталинистите все още държаха властта. Новият съюз трябваше да се противопостави на горбачовското ръководство, което последователно разваляше социалистическия лагер и СССР. Но България не посмя да предприеме такава рязка мярка. След оставката на Живков през 1989 г., подготвена от предателската политика на кликата Горбачов и отслабването на икономическите връзки на СССР с България, българският социализъм падна.

България няма бъдеще в рамките на "европейския райх“

След това събитията в България се развиват по отработената схема: либерализация, девалвация на валутата, приватизация (разграбване и унищожаване на националната икономика). Значително понижаване на качеството на живот на основната част от населението, поява на неголяма група от "успешни“. Аграрна реформа (предаване на земята на бившите собственици и техните наследници) довежда до раздробяване на поземлените площи на малки участъци и рязък спад на селскостопанското производство. Цените се увеличават, нивото на живот на народа пада рязко, българските стоки (промишлени и аграрни) се оказват ненужни на световния пазар, производството рязко намаля. До 70% от производствените мощности на България, създадени с помощта на Съюза, стоят празни или са закрити и оргабени. Българските плодове и зеленчуци се оказват ненужни на Западна Европа.

България всъщност се превръща в полуколония на Запада, под управлението на "специалисти“ по унищожението на конкуренти от МВФ и Световната банка. Тя влиза в НАТО и ЕС. При това равнището на живота пада двойно в сравнение със средата на 80-те, а производственият потенциал на страната практически е унищожен. Сега България е обикновен потребител в състава на ЕС. А София пълзи пред Брюксел и моли за финансиране. Има малко работа, само в туристическия сектор, но и тя е сезонна. Не е учудващо, че народът измира стремително, а младежите бягат в развитите страни от ЕС, заемайки положението на хора от втори-трети клас, роби в "европейския райх“. На този фон за последните три десетилетия населението на България спада с близо една четвърт до 7 милиона души. Освен това намалява броят на българите, а турците и циганите стават повече.

Водещите позиции във властта, икономиката и печата принадлежат на малка прозападна група (само няколко процента от населението), но именно тя определя политическия курс на страната и нарастването на русофобските и антисъветските настроения в обществото. Повечето българи все още смятат руснаците за братя, но не те определят политиките на София. Оттук и желанието на официална София да забрави всички огромни добрини, които Русия е направила за България и да представи бялото за черно. Историците и публицистите изпълняват държавната поръчка: по всякакъв начин занижават, зачертават и омаловажават ролята на Русия в историята на България.

Очевидно е, че днешната прозападна България няма бъдеще. Полуколониална периферия на развитите страни от Запада, пазар за тях и евтина работна сила, плацдарм за НАТО на Балканите против Русия, незначителни нападки срещу руснаците във външната политика и бързо измиране, остаряване и бягство на коренното славянско население. В резултат на това – пълно изгасване и гибел на националното самосъзнание, на славянския народ.