Само 1 на 10 човека с вирусен хепатит е диагностициран

"Превантивното поведение в България е на много ниско ниво. Това е факт, който беше потвърден и по време на пандемията от COVID 19", сподели доц. Михаил Околийски, експерт от Световната здравна организация на Националния форум “Къде е България по пътя на изпълнение на глобалните здравни цели за елиминиране на вирусните хепатити до 2030 г.?", предава репортер на “Фокус".

Резултатите и изводите от Национална програма за превенция и контрол на вирусните хепатити 2021-2025г. показват, че всеки ден у нас умират четирима души от хепатит В и С поради липса на навременна диагностика и лечение. В България 87 000 са инфектираните с хепатит С. 226 000 са тези с хепатит В. Диагностицираните обаче са едва 10% от тях, като само 1% от заболелите годишно се лекуват.

Ако България иска да постигне целите си за елиминиране на вирусните хепатити, трябва до 2030 г. да лекува 8700 души за хепатит С и 45 000 за хепатит В годишно, съобщиха на Националния форум.

На събитието бяха показани постигнатите за 2 години резултати и предстоящи цели от приемането на Националната програма като споделиха, че основната цел е намаляване смъртността от вирусни хепатити с 40% до 2025 г.

Доц. Михаил Околийски акцентира, че благодарение на програмата, на всеки 5 години, лицата на възраст между 40 и 60 г. имат право на безплатно изследване за двата вируса, като направление за това се дава от общопрактикуващия лекар и вече изследването за хепатит С се полага и на всяка бременна жена, независимо от нейната възраст.

Той подчерта още, че е необходима промяна на законодателна рамка, за да се лекуват и здравнонеосигурените граждани.

“Необходима е наредба, която да упоменава какъв е пътят на пациента след като бъде диагностициран както и информационна система, в която всеки новооткрит пациент да бъде въведен и да се проследява", каза той.

Околийски добави, че трябва да бъде въведен непрекъснат и безплатен достъп до допълнителна ваксинопрофилактика за новородените деца от майки с хроничен хепатит В. “В момента този медикамент липсва от държавата и родителите са принудени да го закупуват от чужбина", обясни той.

Все още не е ясно обаче каква част от средствата на Национална програма за превенция и контрол на вирусните хепатити 2021-2025 са изхарчени за двете години и каква план сметка ще одобри М3 за 2023 г. Общият бюджет на Програмата за 5 години е 15, 7 млн. лв., като 4 млн. лв. от тях се отпускат от НЗОК за скрининг през личните лекари.

От Световната здравна организация са категорични, че е нужна промяна в обществени нагласи и информираност по отношение на превенцията на вирусните хепатити на индивидуално и общностно ниво и намаляване на стигмата и дискриминацията.

“СЗО ще продължи да помага, за да се постигнат всички цели", сподели доц. Околийски.

“Вирусните хепатити са само един акцент от превантивното поведение на българите. Ние трябва проактивно да се грижим за здравето си", каза доцентът.

Той обясни, че само 1 на 10 човека с вирусен хепатит е диагностициран.

“Скринирането е важно, за да се открият и диагностицират пациентите понеже заболяванията в повечето случаи протича без забележими симптоми в началната си фаза", разясни доцентът.

"Доволен съм, че всички мислим по един и същи начин пред проблемите, пред които сме изправени" , споделя Джиакомо Донини, програмен директор на Глобалния чернодробен институт.

“Нашата мисия е да подобрим живота на хората и семействата, които са засегнати от чернодробни заболявания", каза той.

По думите му това се постига чрез насърчаване на иновациите, насърчаване на сътрудничеството и мащабиране на оптимални подходи за подпомагане на изкореняването на чернодробни заболявания.

“Чернодробното здраве трябва да застане в центъра на дневния ред на глобалното обществено здраве в съответствие с тяхното разпространение и въздействие, но това може да се постигне само при пълна осведоменост", заяви Джиакомо Донини.

“Големият проблем всъщност, е че чернодробните заболявания все още не са напълно диагностицирани", допълни той.

Данните, които илюстрира директорът показват, че обществените познания за чернодробното заболяване и последиците от него са много ограничени, а 844 милиона души по света живеят с хронично чернодробно заболяване.

Той сподели още, че въпреки стряскащите статистики много държави все още нямат политика за пиенето от непълнолетни, твърде много правителства нямат политика за обществено здраве относно затлъстяването и връзката му с неалкохолната мастна чернодробна болест.

“Вълната от чернодробни заболявания нараства в световен мащаб, това налага подобно бреме както върху пациентите, така и върху системите на здравеопазване", категоричен бе Донини.