Само 32% от рибата и морските деликатеси на пазара у нас са с български произход

Само 32% от рибата и морските деликатеси на пазара у нас са с български произход. Останалите 68 на сто се доставят охладени или замразени от други страни по света, пише "Монитор".

Най-често рибните продукти идват у нас от Норвегия, Исландия, Гърция и Турция, но има внос и от други страни като Аржентина, Китай и Виетнам, показват данни от изследване, представено неотдавна. С изключение на калкана, трицоната, каята (попчетата) и барбуната, както и сладководните шаран, толстолоб, пъстърва, сом и сулка, повечето от рибата е основно внос от Гърция, Турция и Норвегия

Сафридът, ципурата и лавракът идват от южните ни съседи, а хекът и скумрията – главно от Норвегия. От Латвия и Скандинавието идва и сьомгата, а от далечен Виетнам внасяме екзотичния пангасиус. От Гърция пък се снабдяваме още с калмарите и октоподът. Това е така, защото Средиземно море е далеч по-богато на риба от нашето Черно море.

"Ако сравните улова през 50-те, 70-те и 90-те години, ще видите, че рибата у нас наистина намалява. Много са причините за това, но най вече промяната на миграционните пътища, но и на климата. Дъждовете, топлите зими, вятърът, силата на теченията, дори слънчевата светлина оказват влияние върху рибата и храната й. Всичко е обвързано, затова се нарича екосистема“, обясни пред "Монитор“ доц. Виолин Райков от Института по океанология във Варна. Миграцията за всеки вид обаче е различна. Пътят на рибата е предимно през турския бряг. Хамсията например се движи през Анадола, като малка част достига до нашите брегове при размножаване.

Част от миграционния път на сафрида пък е Мраморно море. Мигрира и на различно разстояние от брега. Малките сафридчета понякога дори навлизат в устията на реките за отхранване.

"Особено в началото на годината морето ни е изключително бедно на риба. Освен местните видове като цаца (трицона) или калкан, които са котирани и ги има целогодишно, няма голям избор. Има барбуна, но тя не е много атрактивна на нашия пазар и не е много позната като вид. Изнася се предимно навън, като уловът достига до около 600 тона на година“, обясни още доц. Райков. Той уточни и че не винаги миграциите са близо до брега и затова рибарите нямат улов. Обикновено се ловят и най-едрите екземпляри, които са най-възрастни и уязвими. Заради това след години рибата става по-дребна. Затова било необходимо и да се проследят запасите и да се види какво е новото поколение от даден вид. Така например сафридът и карагьозът, които сега осъществяват миграция, са дребни. Така поколенията се редуват. Дори цацата по ресторантите е маломерна.

"Наскоро си поръчах в един ресторант и рибката в чинията ми беше максимум 6 см. Явно рибарите ловят съвсем младите екземпляри, защото те са в плитките води. Но това е нелегално“, обясни доц. Райков.

"Наистина рибата у нас намалява. И тази тенденция не се отнася само за Черно море, но и за реките и езерата. Скумрията я няма от повече от 20 години. Друг е въпросът, че казваме дунавска скумрия на карагьоза“, коментира и Румил Лачев, който е главен експерт в Български ловно-рибарски съюз. Според него обаче основната причина за намаляване на рибата у нас е безстопанствеността. Добър улов имало предимно при сладководните видове, най вече при сома. Той ставал все по-атрактивен за любителски риболов.

В момента прясната морска риба, която се предлага по курортите ни, идва основно от борси в Солун и Кавала, обясняват още търговците. Има и риба, която изминава пътя до нас от Испания, Скандинавието, от Азия и дори от Южна Америка. Обяснението е, че, от една страна, рибните ресурси в Черно море не са в състояние да задоволят търсенето на българския пазар, а от друга, вносът на някои видове риба е по-изгоден от търговска гледна точка. В Гърция търговията с риба е изключително доходоносен и затова добре организиран бизнес, при който ципурата, лавракът, сьомгата и кефалът се отглеждат в специално изградени ферми, т.нар. садкови стопанства, разположени по крайбрежието, от които се вадят големи количества риба. Отделно тамошните рибари всекидневно вадят мрежи с октоподи, калмари и морския език, заргана, сардела, барбуна, глоса и миксинария, както и скумрия, мурмур, колиос, лефер, кефал, лаврак, саргус и ципура.

През последните години в нашите води намалява и акулата като вид. Затова рибарите ни предпочитали да я ловят в Румъния и дори в Грузия.

"Този вид риба присъства все по-рядко в улова. Миналата година е хваната много малко акула в наши води. Доколкото знам уловът през 2016 година е бил 123 тона. Затова и рибарите ни предпочитат да я ловят в Румъния. Имаме такова право, защото става дума за общоевропейски води“, коментира доц. Виолин Райков. Той уточни обаче, че този улов е трудоемък.

Около 4000-5000 тона е уловът на рапани през миналата година. Това обясни пред "Монитор“ доц. Виолин Райков. Той се лови интензивно от 1992 година насам и поради тази причина намалява.

"Той живее до определена дълбочина. Може да се лови само в ограничена ивица. Като размери също вече е по-дребен, но това е ефектът на риболова, защото няма време да порасне. В Румъния пък започнаха да ловят рапани преди няколко години и там ситуацията е като нас преди 15 години.