Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Анализи
Варна
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Бизнес
Други
Институции
Криминални
Общество
| Сандов: Ако продължим да държим главата си във въглищните слоеве, се обричаме да се превърнем в нетни вносители на електрическа енергия | ||||||
| ||||||
Как да се случи Зеленият преход у нас и какво показват Териториалните планове за справедлив преход? Предаването е "България Европа и светът на фокус“. Аз съм Йоланда Пелова, а на пряката ни телефонна линия вече е Борислав Сандов – бившият министър на околната среда и водите в Кабината "Петков“. Здравейте, г-н Сандов. Здравейте. Какво показват според вас Териториалните планове за справедлив преход, които бяха представени? Макар и с голямо закъснение все пак вече имаме процес, който е започнал, обществено обсъждане – гражданите и всички заинтересовани страни могат да реагират до 13 септември, когато изтича процесът за обществено обсъждане за трите териториални плана, именно за Перник, Кюстендил и Стара Загора. Те надграждат в някаква степен онова, което преди повече от година беше започнало като процес и беше почти на финалната права в нашето правителство като ниво за стартиране на този процес. Уви, това не се случи, както казах в началото, имаше забавяне, ние пропуснахме вече да реализираме част мерките и загубихме около 200 милиона лева. Цялата стойност на Плана за справедлив преход за България, като една от страните с въглищна енергетика, е над 2.2 милиарда. Така, че остават едни 2 милиарда лева, които биха могли да подпомогнат процеса за трансформация на тези въглищни региони, които така или иначе имат нужда от такава трансформация, защото независимо от тези планове, независимо от този тип проекти и инициативи България като част от Европейския съюз, като част от света, трябва да премине към чиста енергетика и да ограничи значително изхвърлянето на парникови газове в атмосферата, които водят до климатичните промени, свидетели на които сме постоянно вече. Тези пропуски, за които вие говорите, отразени ли са по някакъв начин в настоящите справедливи планове? Аз лично бих и ще съставя становище заедно с мои колеги, което ще депозираме в този процес за обществено обсъждане. Има още какво да се желае като постигане на резултати, но важно беше да стартира този процес, защото до края на септември тези планове трябва да бъдат изпратени за Европейската комисия, след като са минали през процедурите в България, за да можем да разчитаме на 56% от финансирането през тази година. Както сами може да се досетите от предишното ми изречение, това са над 1 милиард лева, които да подпомогнат тези процеси в следващата няколко години. И другото, което е важно, че те до голяма степен са свързани с два други стратегически документа, а именно Плана за възстановяване устойчивост и Интегрирания план "Климат и енергия", които са също важни стратегически документи и те са взаимосвързани с Плановете за справедлив преход. Иначе, ако едно от тези неща не се реализира, а другите две трябва да наваксат, или трябва да ощетим гражданите и бизнеса, живеещи и работещи в тези региони, и България като цяло. Засегнахте работещите като цяло в тази сфера, четох анализи за тези планове, и наистина смятате ли, че има проблем, и то голям, над 27 000 души, ако не се лъжа от тези райони да се окажат без работа и без ясна алтернатива, или вие ще кажете, ако това не е така? Има ли алтернатива? Такъв риск действително съществува, но той е по-скоро е, ако не се приемат Плановете за справедлив преход и ние оставим икономиката сама да смачка тези въглищни централи, тъй като в момента изкупната цена на енергията от въглищни централи е най-висока, на регулирания пазар, цени, които са от 400-500 лева за мегават час произведена енергия, което като видим на свободния пазар, там търговията на енергия върви около 150-200 лева, а като видим и другите източници, които отиват към регулирания пазар, към битовите потребители, ще видим, че именно въглищните енергетика е най-скъпата енергия в момента. И ако оставим икономиката да реши този въпрос, то ще стане така, че без да имат подкрепа тези хора наистина ще останат на улица. Сега в Териториалните планове за справедлив преход са насочени значителни средства към синдикалните организации за преквалификация, това са над 300 милиона лева, които да отидат само за това. Отделно е подпомагането на редица бизнес проекти, инфраструктурни проекти – неща, които ще отворят работни места в региона. А междувременно трябва да кажем, че в тези региони безработицата почти я няма и по-скоро дори няма хора за развитие на други бизнеси. Така че не мисля, че така на самите Планове за справедлив преход могат да такъв проблем, по-скоро липсата им ще създаде такъв проблем. Преди дни бяха публикувани т.нар. "Териториални планове за справедлив преход“, с които би трябвало да се гарантира преходът към зелена енергетика. Те са за областните Стара Загора,Кюстендил и Перник. А с въпросните планове трябва да убедим Европейската комисия да ни отпусне 2 милиарда лева за Зелен преход. Г-н Сандов, как гледате вие на алтернативите за на въглищата? Знаем, че има няколко такива възможности, едната от които са фотоволтаичните централи, а следващата са вятърните електроцентрали и на трето място е заместител зеленият водород – как гледате на тези алтернативи вие? Това са основните алтернативи, съществуват и други, защото в българския микс от производство на енергия съществуват и други източници на електроенергия. А трябва да кажем и още нещо, че България не е изолиран остров и ние сме свързани в обща европейска мрежа, и все повече пазарът диктува евтините алтернативи за получават предимство. А евтините алтернативи в момента на световните пазари са именно тези, които вие изброихте, като зеленият водород ще навлиза все повече и е въпрос на технологично развитие. Но друг ключов въпрос е съхранението енергията, така че да може произведената енергия в определени часове от деня да може да бъде ползвана и в останалите часове от деня, когато имаме по-малко производство, повече потребление. И друг много важен въпрос в тази една тема е: Това да става по начин, който да гарантира по-ниски цени за българските потребители и за българския бизнес. Говоря за битовите потребители и за българския бизнес, защото няма да е далеч времето, всъщност въпрос на една-две години е и битовите потребители да минат на свободен пазар, така както е и във всички други страни на Европейския съюз, и тогава е много важно цената, на която ще се произвежда електроенергията, и надеждността на самите мрежи, самите доставки на енергия. Покрай нас все по-често се реализират проекти в Гърция, в Румъния за пренос на електрическа енергия от страни като Египет или Азербайджан, които въпреки че имат и газ, и други по-силни горива, осъзнават необходимостта от това да се инвестира в чиста енергия и вече изграждат далекопроводи, които доставят в нашия регион на много по-ниска цена електроенергия. Ако България продължава да държи главата си в пясъка или тук трябва да кажем главата си във въглищата, във въглищните слоеве, то ние всъщност сами се обричаме да плащаме или по-скъпа енергия, или да така от нетни износители на електрическа енергия да се превърнем в нетни вносители на електрическа енергия. Затова и са тези всички планове и финансови инструменти на Европейския съюз, които са свързани с Модернизационния фонд, Плановете на справедлив преход, План за възстановяване и устойчивост. Те всъщност дават възможността да се инвестира и да се преминава по един добър начин, който не ощетява гражданите към нови източници на енергия, към нови проекти, нова заетост в тези региони, така да не бъдат ощетени. В момента трябва да признаем, че се случва нещо много тревожно в последните години: Шири се популизъм, който на практика отклонява дебата от това как да направим прехода към това дали въобще трябва да правим преход. А този въпрос отдавна е решен и той е решен на глобално ниво, на европейско ниво, и България е част от тези решения, подписвайки се под различни споразумения,така, като правят останалите страни. И всички други държави реализират вече тези Планове за справедлив преход, докато България продължава някак си да упорства. Няма да използвам различни сравнения с ученика в стаята, който все отказва да приеме, че трябва да си напише домашното. Но всъщност това е ключовото – ние да започнем да работим по тези въпроси. Какво може да откаже, г-н Сандов, ученика в класната стая да не си напише домашното? Ами ние знам какво следва – следват ниски оценки и е възможно да повтаря годината. Но това в нашия случай по-скоро говорим за огромни пропуснати ползи от милиарди лева, които да подпомогнат именно тези региони, и те да се развиват в една чиста индустрия, чиста енергетика. А тука, в българските условия говорим за още нещо: В момента районите Кюстендил и Перник стават заложници на Стара Загора, тъй като нямаме проблеми с плановете за Кюстендил и Перник, даже българска държава се опита да ги отдели от този на Стара Загора, но Европейската комисия не разреши разбира се, защото това е общ подход, той трябва да се прилага цялостно на национално ниво. А какви бяха доводите да се отделят от Стара Загора Кюстендил и Перник, защо? Именно защото най-голямата съпротива идва от мини "Марица Изток“, като цяло големия въглищен комплекс "Марица Изток“, съставляващ няколко частни предприятия и една голяма държавна централа на въглища, които така подтикнати от синдикати и окуражавани от местен популизъм, който казва: "Ние можем и да заобиколим тези правила“, водят до едно значително забавяне и България става неконкурентноспособна. Това е големият проблем. А ако накрая България реши все пак да си запази енергетиката с този си вид, всъщност тя ще стане много скъпа, както казах, и ние, като граждани, като данъкоплатци и като потребители на електрическа енергия, ще трябва да плащаме тази висока цена. Мисля, че това не е справедливо и по-справедливо е именно да се приложат тези механизми, както се е случило във всички други държавни в Европейския съюза, в които има въглища енергетика, там навсякъде така се случва. И всъщност ние можем да видим едно положително развитие в тези региони, защото трябва да се признаем, че тези централи са вече изключително стари и с ниско КПП – коефициент на полезно действие. И от друга страна, те са силно замърсяващи, което води значителни други щети за местните общности, свързани с здравеопазване. Така че то не е въпрос да взимаме решение дали, а по-скоро да го направим по начин, който да е полезен и всички нас и да развием тези региони в една много добра посока. Между другото те се намират на изключително добри места като местоположение и могат да се възползват от редица възможности, които дава европейското финансиране в тази посока, така че да станат едни модерни региони с модерна индустрия, с модерна енергетика и с високи заплати. Но очевидно има някакви спънки и съображения на някого. Казвате от една страна са потребителите, от другата страна е цената. Има ли според вас риск България да има недостиг на ток след известно време? Не. Разбира се, че не. Както казах, България е част от Европейския енергиен съюз, ние сме свързани с другите държави. Рискът е в това България от нетен износител да се превърне нетен вносител заради по-ниските цени в съседните на нас държави и да започнем да купуваме оттам. Това е рискът. Няма риск българската енергийна система да изпадне в някакъв колапс или ние да нямаме ток. Такива рискове не съществуват. В Перник днес имаше представяне на план. Оттам какви отзвуци бяха, послания какви бяха чути? Аз за съжаление не успях да присъствам на това обществено обсъждане в Перник. Предстои още едно такова в Стара Загора в края на месеца, и това е част от процеса за обществено обсъждане. Това, което знам, е, че пак са се чули различни гласове, има заинтересовани страни, които в самите предприятия, които правят всичко възможно да не се реализира такъв преход. Но това са по-скоро заблуди и от тяхна страна, защото при положение, че така или иначе ще се случи, много по-добре е да се случи по правилния начин, и дори тези предприятия, те имат възможност да се развият, като продължат да произвеждат енергия, просто тя не трябва да бъде от въглища. Актуализирането на тези планове е ключова стъпка за успешното осъществяване на една може би плавна трансформация на най-засегнатите въглищни региони. Като за финал на нашия разговор, г-н Сандов, какво бихте казал и отправил като послание вие? Моето послание винаги е било едно и също: Ако България иска да бъде модерна държава със здрави хора и добро благосъстояние, всъщност ние сме избрали своя път, и по-скоро трябва да бъдем добрите ученици в стаята вместо винаги да се противопоставяме на общи решения, които са на нашия най-развит все пак политически и икономически съюз – Европейският съюз. Това е моето послание: Всички заинтересовани страни да участват в процеса, да се запознаем с тези планове и да видят как те могат да бъдат полезни за тях, и да не допускаме популизма да надделява в тези процеси, защото накрая губещите ще бъдем всички ние, кой със здравето си, кои с портмонетата си, тъй като това не е нещо изолирано, то касае всеки нас. Всеки от нас използва електричество, всеки от нас живее в държава, в смисъл живее на място, в което диша въздуха от комините на различни предприятия – колкото по-малко замърсяване, толкова по-здрави граждани и толкова по-хубаво, по-добро благосъстояние. А междувременно трябва да се знае, накрая като финал, че това не е процес от днес да утре, това е плавен процес, и колкото по-добре се планира и по-добре се осъществява с включването на всички страни, и толкова по-добре изпълнение ще има. |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Покажи:Всички | Само на регистрирани | Моите | На приятели
на 29.08.2023 г.
0
Aнонимен
на 28.08.2023 г.
0
Коментарите са на публикуващите ги. Varna24.bg не носи отговорност за съдържанието им! Всички коментиращи са се съгласили с Правилата за публикуване на коментари.
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Затварят една от най-натоварените улици във Варна заради ремонт
12:49 / 27.11.2024
Слави Трифонов се завръща в bTV
13:03 / 27.11.2024
Ryanair пуска нови полети
10:59 / 28.11.2024
Благомир Коцев: Ако видите такива случаи, моля веднага сигнализирайте
17:50 / 27.11.2024
Варненци: Чудо се случва в тази градинка
11:00 / 27.11.2024
Актуални теми
Абонамент
Анкета
