© Impact Press Group

Тенденцията да се изнася риба основно за северната ни съседка е от 5 години. Причината е, че румънците консумират близо 10 пъти повече риба от българите и нашите производители се възползват от това, разясни Господинов. По данни на Националния статистически институт всеки нашенец годишно изяжда около 5-6 кг. риба, а всеки румънец между 50-60 кг.

Свободният пазар и търсенето, което има от чужда страна, не създава опасност от свръхпроизводство, за каквото се притесняват някои от ангажираните в бизнеса, каза още шефът на ИАРА.

Част от производителите на миди, които присъстваха на кръглата маса, изказаха опасение, че при тях има реална опасност от свръхпроизводство. Те се надяват, ако се установи такова, да бъдат обезпечени от държавата. Господинов ги успокои, че към момента няма данни за подобен проблем, но дори и да има такива мерки се взимат основно при зърнопроизводството.

Шефът на ИАРА заяви, че е започнало изследване на свръхпроизводството. Агенцията го провежда съвместно с Националния статистически институт. То е насочено не само към морските организми, а и към видовете сладководна риба. Очаква се до средата на декември да бъде изготвен доклад. Той ще обобщи данните за консумация, внос и износ.

42 са мидените ферми с издадени разрешения от ИАРА. От тях само 12 имат право да продават мидени продукти в търговската мрежа. Останалите предоставят мидите си за преработка или в диспечерските центрове.

Само 8 от всички ферми са финансирани по Оперативната програма "Рибарство". Две от тях са завършени и е извършено окончателно плащане на проекта. Останалите шест или в момента се изграждат, или са само с подписан договор, уточни Господинов.

Субсидията, която може да се получи за една ферма, е на стойност 3.5 млн. лева. Основният дял от подаваните и одобрявани проекти в ИАРА са на стойност между 2 и 3 млн. лева. От тази сума 60 % се осигуряват от ЕС, а 40 % са финансиране на бенефициента, посочи шефът на агенцията.

Останалите ферми, които разполагат с разрешения, са създадени със средства на инвеститор.

Господинов каза още, че от квотата за калкан до края на годината остават 5 тона от общо 42. Той заяви, че стремежът ще бъде да бъде запазена квотата в същия размер и през следващата година.

Научният съвет на ЕС дава данни, че е намаляла популацията на калкана в Черно море. Това не се дължи на българските и на румънските рибари, смята Господинов. Според него основна вина имат останалите страни, които ловят в Черно море, тъй като те нямат ограничения в улова.