© Черно море

- Първо нека уточним защо е толкова важна за нас конвенцията? 

- Да не забравяме, че 90% от световната търговия на стоки се извършва по море. Това е станало с 49 200 търговски кораба с големина над 1000 бруто тона, по официални данни през 2016 г. И още нещо много важно - малка България е била и продължава твърдо да стои като морска нация на картата на Европа и на света. Нашите моряци съставляват 1,5% от световното моряшко семейство и сме в Топ 10 на държавите от Европейския съюз с потенциал за още по-предни позиции. Така че Международната конвенция за вахтената служба и нормите за подготовка на морските лица е изключително важна. Тя определя как да подготвяме бъдещите моряци (офицери, изпълнителски състав) така, че да имат нужните знания и умения на море, за да могат да носят ефективно вахта. През 1995 г. беше извършена първата голяма промяна в конвенцията, макар че тя е приета през 1978 г. и влязла в сила през 1984 г. Основна причина за тази ревизия беше наложилата се цяла промяна във философията на подготовка на морските лица. Международната морска организация (ИМО) и морската общественост сами осъзнаха, че са необходими не само знания от студентската банка, но и умения. Защото моряшката професия в много отношения е занаят, който практически трябва да бъде усвояван. Затова бяха въведени практическите стажове, което днешните студенти приемат като нещо винаги съществувало, а реално идва след влизането в сила на предишните промени, през 2002 г. Новите поправки в конвенцията бяха приети на международна конференция в Манила през 2010 г. и след преходен период влязоха в сила от 1 януари тази година.

- Едва сега ли започва тяхното прилагане?

- Като казах, за преходния период, това не значи, че нищо не е правено през него. Той беше 7-годишен, през което време промените влязоха поетапно. От началото на 2012 г. са в сила част от поправките, свързани със сигурността на кораба, предотвратяването на терористични действия, и т.н. А от 1 юли 2013 г. влязоха задълженията студентите в морските академии да се обучават по нови програми, в които са заложени промените в конвенцията. Така че всички студенти, постъпили през 2013 г. във ВВМУ "Никола Й. Вапцаров" и Техническия университет - Варна, вече са по новите програми, одобрени от ИА "Морска администрация". Следваха другите етапи, за да стигнем до тази година, когато вече всички изисквания в конвенцията стават задължителни.

- Кои са новите промени?

- За тях можем да говорим в няколко аспекта. Първият - неуредени въпроси, свързани с правоспособностите като изисквания, които преди бяха оставени по преценка на националните морски администрации, сега вече са включени като задължителни изисквания за подготовката, например на електромеханици, електротехници, боцмани - палубни и машинни. Впрочем, боцманът вече е с ново име - квалифициран моряк в палубна команда и квалифициран моряк в машинна команда. Вторият аспект е свързан с новите начини за водене на кораба с въвеждането на електронните карти и поетапното отпадане на хартиените. Към момента са възможни и двата начина, като е ясно, че в недалечно бъдеще хартиените карти напълно ще отпаднат. Нещо, което е революция в корабоводенето. Защото много поколения сме израсли с хартиените карти. Дори когато се поздравяваме с коледни картички, обикновено на тях ще видите карта с пергел. Не смятам, че съм човек на голяма възраст, но и аз усещам носталгия по хартиените карти. Като помощник-капитан си спомням колко много корекции на карти съм извършил, а сега всичко е автоматично. Изтегляш от интернет или получаваш корекциите и компютърът автоматично ги въвежда. Наистина уникално развитие на технологиите в помощ на моряка. А да не говорим, че при правилна подготовка на офицерския състав по използването на електронни карти, се повишава и безопасността на корабоплаването.

- Така е, защото отпада човешкият фактор, нали?

- Впрочем отваряме тема, по която много може да се говори. Въвеждането на електронна карта и отмяната част от решенията да се вземат от човека, като се поемат от компютър, естествено предполага елиминиране на грешки от човешкия фактор. Но това е привидно. Защото, оставяйки компютъра да ти изчислява всичко, губиш някак си част от своята бдителност. А практиката показва, че не можеш просто да си наведеш главата над компютъра и само от там да гледаш. От старите капитани научих и сам впоследствие се убедих, че когато даваш вахта, едното ти око винаги е навън. Едната ти ръка трябва да държи винаги бинокъла, защото радарът не е единственото нещо, което може да ти помогне, за да прецениш как да управляваш кораба си. Една от грешките на младите хора е да смятат, че само с компютъра могат да управляват кораба. Макар че донякъде принципно е така, което води до предположението, че корабите могат да се движат без екипаж. Тоест, да се командват от някой офис на брега, каквато идея има отдавна. Както казах, по тази тема може много да се говори, но истината е някъде по средата.

Другият много важен аспект е свързан със сигурността на корабоплаването и съвременните терористични заплахи и изискването всички морски лица да имат от елементарна до много по-дълбока подготовка в тази насока. За това какво е терористична опасност, как се организира службата на кораба, за да бъде той защитен, и т.н.

- Каква е тенденцията на терористичните заплахи в момента?

- Всички анализи показват, че те намаляват. Така е, защото корабите и екипажите станаха повече подготвени. Не съм експерт в тази област - цифрите показват намалена активност на терористичните заплахи на море, но това може да е само привидно. Докато намерят нови методи и средства, за да започнат отново. Манталитетът не е променен, така че заплахата винаги ще стои на преден план.

Поредните много важни изменения, които влязоха в сила, са свързани с изискванията за допълнителна подготовка на морските лица по лидерство и екипна работа. Не, че никога досега не е било нужно офицерът, капитанът да са лидери, да работят в екип. Но това придоби по-голямо значение през последните години с инвазията на азиатските кадри, с тази многонационалност на екипажа. На едно място се събират хора с всякакви възприятия на света, с културни, религиозни, хранителни и други различия. Днес капитанът не само управлява сложна техническа система, но и сложна специфична човешка верига, като крайният резултат (заложен още в миналото и не е променен) е осигуряването на безопасно корабоплаване, опазване на товара на кораба, осигуряване на комфортен престой на пасажерите, опазване на околната среда. Така че това е много важен аспект и университетите активно наблягат върху неговото усвояване, за да подготвят офицери с лидерски качества и да откриват потенциала им да могат да управляват.

Изброените дотук са задължителните изменения в конвенцията, но има и други, които са насочващи, като бъдещи очаквания.

- Навярно тук влиза и дистанционното обучение?

- Продължават опитите за неговото въвеждане. За да видим причината за трудното въвеждане на дистанционното обучение в нашата професия, трябва да се върна към началото, където говорихме, че тя е преди всичко занаят. А там се иска да минеш през лаборатория, тренажор, на кораб, да усвояваш неща, което от къщи трудно би могъл да научиш по правилния начин. Дистанционното обучение е бъдещето. Виждате, университетите непрекъснато работят в тази насока на онлайн обучение или друг интерактивен метод. И бъдещите изменения сигурно ще бъдат в тази насока - как да се направи дистанционно обучението на морските лица и как да бъде доказана тяхната компетентност по правилния начин. Това крие и други възможности. Например гражданин на един континент да учи в морска академия на друг, без да е задължително да бъде постоянно там. Ако питате университетите, ще кажат, че са готови веднага да стартират дистанционното обучение. Но ако питате морските администрации, въпросът е как ще се контролира процесът? ИМО още от създаването си през 1948 г. залага три основни цели на съществуването си - осигуряване безопасността на корабоплаването, опазване на морската среда и подпомагане на морските администрации по въвеждането и прилагането на правните инструменти за тяхното постигане. Така че естествено и ние като морска администрация, когато въвеждаме тази нова форма на обучение, ще следваме насоките на ИМО, която анализира опита по целия свят. Тук обаче става дума за взаимносвързани процеси. Защото от какво се състои ИМО? От представители на държавите в лицето на техните администрации. Последните дават съвети как да се развиват процесите или добри практики, а ИМО ги обобщава и превръща в норми и връща за изпълнение. Тоест, процесът е двустранен и ние сме взаимносвързани.

Източник: Черно море