Шофьорка видя страшна гледка в полето, разказът й шокира всички!
Ужасяващ инцидент се е разиграл в София. За него разказа във Фейсбук жена, която е участвала в случката.
Ето какво разказва тя:
"00.20ч. Околовръстен път, гр. София.
Прибирайки се към вкъщи, с периферното си зрение улових нещо необичайно в полето. Беше станало току що, върнах внимателно назад и бързо се притекох на помощ. 4ма младежи, можем и тинейджъри да ги наречем, Бог беше с тях и семействата им тази вечер. Помогнах им да излязат, прегледах ги, успокоих ги … превързахме раните!
Шофирали са безрасъдно, прелетели са от едното през другото пътно платно, пропускайки огромна пътна табела и търкаляйки се в поляната. Истинско чудо, че не е имало друга кола в локалното с която да се сблъскат, че са пропуснали двата огромни пилона на табелата, както и факта, че никой от тези без колан отзад не е изхвърчал, за да го премаже колата.
Слагам 2 акцента на тази история:
поне 20 минути отне, докато излязат, докато се осъзнаят какво става и къде се намират. Питаха ме къде са! Бяха в шок.
През това време никой не спря, НИКОЙ. Колите само минаваха и оглеждаха, сигурно са цъкали с език или са правили видео за социалките, но подминаваха 4те деца и самата жена в полето.
Може би около 30 тата минута в близък порядък спряха 2 коли с хора от ромски произход, които бяха готови да помагат. Вече се бяхме обадили, където е необходимо и само чакахме. Хората тръгнаха. След още около 20 минути спряха и 2 коли с мои съграждани, дойде и пътната помощ, помагаха с каквото могат.
1 от 4 се обади на родителите си - шофьора. Едно от момичетата, така пищеше за майка си в първите минути, че ми трябваше време да осъзная, че жената не е загинала вътре. Майката се обади, момичето хукна в далечината. Тази жена сигурно няма и да разбере за катастрофата, заради страха на това момиче.
Аз днес съм благодарна, че няма да гледате в новините поредната трагедия преди голям празник.
Благодарна съм, че и аз самата не изживях по-голям ужас.
Обаче не съм ви благодарна, че не спирате. Това там са хора, в случая нечии деца. Утре може да сте вие, да са вашите деца. Непонятно е за мен.
И моля ви хора, говорете с децата си, показвайте им обич и подкрепа. Трябва да знаят, да са убедени, че при нужда, каквото и да се е случило имат тая упора. Нека сте първите хора на които се обаждат, когато имат нужда от помощ.
Помагайте бе хора, обичайте другите човешки същества. Живейте си в балончетата, но подавайте ръка и навън … там също има хора!"