Време разделно настана за "партиите на протеста". Време разделно настана за "новите лица" в политиката. Пишем го в кавички, защото нито
Мая Манолова, нито Татяна Дончева, нито Христо Иванов са нови лица в политиката.
Още по-наивно е да се мисли, че те са партиите на протеста. Енергията на протеста бяха хората, реалната подкрепа дойде от президента
Румен Радев, а гореспоменатите динозаври в политиката надушиха политическа кръв и яхнаха наивната част от протестиращите, приватизирайки лицето на протеста.
Всичко това обаче е минало, минаха и изборите, партиите на протеста не успяха да направят мнозинство, но ако бяха направили, болката им днес щеше да е още по-голяма.
Причината е, че се оказа, че на Слави не му пука за останалите протестни партии. Той предложи еднолично правителство, с премиер
Николай Василев, а зад гърба на това правителство надничат Сараите. Няма как Василев да не бъде свързван с Доган. Политическото му минало просто е такова.
От ГЕРБ вече заявиха, че няма да подкрепят това правителство. Наивно е да смятаме, че БСП ще се досамоубие, подкрепяйки правителството, без да има свои министри.
Мутрите на Мая са толкова незначителни, че дори да заиграят със Сараите, няма да им стигат.
В момента, ако сметнем, че ДПС биха подкрепили този кабинет, двете партии ще имат общо около 95 депутати +/- 3-ма. Трябва да изчакаме крайните резултати, за да знаем с точност.
На този етап единственият възможен партньор на този кабинет се оказва ДБ.
Явно обаче и там са в ступор какво точно им се случва. Официозът им за анализи и коментари също мълчи по темата. А само ден преди това от там мечтаеха за "Мисия 121" и рисуваха колажи с Мая, Христо и Тошко.
Христо Иванов също все още не е изказал позицията си. Това ни кара да мислим, че има натиск към него за подкрепа на правителството, но този сценарий не го задоволява.
Вчера на представянето на министрите си Слави пропусна да предложи министър за МОСВ.
Дали е от недоглеждане, или е оставил това министерство за "търговия" за подкрепа, предстои да видим.