Ще стане ли жертва Европейската прокуратура у нас на интереси като тези, които ликвидираха спецправосъдието ни

Нещо се случва с Европейската прокуратура у нас. Някой слага прът в колелата й, подобно на българската. След година и половина работа трима от назначените до момента девет делегирани прокурори са напуснали. А още миналата година по искане на Лаура Кьовеши прокурорите от България под нейно ръководство трябваше да са 15.

Сега няма кандидати за постовете. Масово напускат и служители с дългогодишен опит и умения, отказвайки се от възможно най-високите възнаграждения. Обезлюдяването на българския офис съвпадна с годишния отчет за работата на Европейската прокуратура. Според статистиката в момента тя води 143 разследвания (16 от тях за корупция и 3 за пране на пари) за нанесени щети на европейската хазна за почти половин милион евро.

От създаването си е приключила окончателно само едно дело с условна присъда след признаване на вина. За едни това е лош атестат, за други е спорно, но едно е безспорно – резултатите са крайно незадоволителни. Но понеже е "европейско“, а не "българско“, критиките са по-малко. Пък и всяко начало е трудно.

Обект на разследване от европейската прокуратура са престъпленията на т.нар. "бели якички“ – изобретателни, добре прикрити, изискващи анализ на огромен обем документация, тежки експертизи, разнищване на иновативни измамни схеми. Изисква се време, често в продължение на месеци, да се събират доказателства за повдигане на обвинения. Изисква се и капацитет, наред с осигуряване на нормални условия за работа.

Последното го има – каквото е зависило от нашите власти, както и от българската прокуратура, то е предоставено. Големият проблем в случая не е толкова в това, че едва едно дело е приключено с осъдителна присъда, а в това, че едва шестима делегирани прокурори трябва да работят по 143 тежки разследвания. И то, разбира се, ако не напусне още някой. Радушното посрещане на Европейската прокуратура като "освободителка на България от корупцията“ се оказа наивна мечта и самозаблуда, дори залъгалка, развявана удобно (дори умишлено) от някои политици.

Какво друго е Европейската прокуратура, ако не Специализирана прокуратура за разследване на измами и злоупотреби с европейски средства? Пазач на общоевропейските пари, част от които са предоставени за развитието на България съгласно общите договорености. Някой ще възрази – нелепо е да се правят сравнения на Европейската прокуратура или на неин клон в конкретна държава, с която и да е национална Специализирана прокуратура, в т.ч. с вече закритата у нас. Но е безспорно, че общи се явяват много от принципите и методите в работа им.

Факт е, че български спецпрокурори доскоро работеха и по дела за измами и злоупотреби с европейски средства. Е, значи българските спецпрокурори не са били толкова лоши, колкото ни внушаваха. След като дори европрокуратурата трудно се справя с "високите етажи на властта“. Важното беше да се внушава, че спецправосъдието е провал, за да бъде ликвидирано. Правеха го същите тези, които днес хвалят Европейската прокуратура, при далеч по-скромни резултати. Но не смеят да го признаят, още по-малко да вдигнат юмрук срещу румънката Лаура Кьовеши. Няма да е политкоректно, нали?

Дано причината за проблемите на Европрокуратурата у нас, не се корени в побългаряването на всичко, дошло отвън, в неспирните и ожесточени опити на определени бизнес кръгове и техните политически остриета или да овладеят всичко, или поне да имат свои хора навсякъде. Съмнения за това подхранва изборът на българския представител на Европейската прокуратура в Люксембург.

Теодора Георгиева бе изпратена в централата, въпреки че не бе класирана първа на проведения за поста конкурс. Стана известно и още нещо, че е близка до определени бизнес среди и партията "Продължаваме промяната“ – същата, която открито обяви, че залага на философията "наши хора в прокуратурата“.