Симеон II: Винаги съм работил и служил като легитимен суверен на България

30 години след падането на Берлинската стена и завръщането към демокрацията, ние все още не можем да се отървем от дълбокия отпечатък, който марксизмът е оставил на нашето общество.

Това казва бившият премиер Симеон Сакскобургготски в интервю за сайта www.incorrect.gr, цитирано от "Фокус".

По думите му "ефектите на една потискаща и провалена идеология са засегнали почти три поколения българи".

В интервюто въпросите на гръцкия журналист Атанасиос Катсикидис са свързани основно с монархията.

На въпрос как се е променил животът му след падането й у нас, Сакскобургготски отговаря: "Въпреки обстоятелствата, главно политически, аз винаги съм работил и служил като легитимен суверен на България, какъвто съм. В този смисъл не е имало реална промяна".

По думите му няма съмнение, че конституционните или парламентарните монархии са също толкова демократични, колкото свободно избираните републики. Според Царя в днешно време обикновено монархията има балансираща и успокояваща роля.

"Непрекъснатостта има допълнителна полза за успокояване на водите или намаляване на антагонизмите, като не се налага да преминава през президентски избори на всеки четири или пет години. Монархията има и държавни символи, каквито няма друга система. За тези, които намират "автоматичното наследяване" за недемократично, бих попитал дали в днешния високопрофесионален и специализиран свят може да има по-добре подготвен човек от престолонаследника, който от първия ден в живота е бил подготвян за тази работа", аргументира се Симеон II.

Той подчертава обаче, че налагането на една или друга система е недемократично и на първо място е избор на хората.

Попитан за отношенията между България и Гърция, Сакскобурготтски казва, че връзките между двете страни са се увеличили и са укрепнали, което допринася за хармонията в региона с икономически ползи за хората.

Той коментира и Споразумението от Преспа с думите, че всяко споразумение само по себе си винаги е плюс,  стига да бъде свободно прието от подписалите, а не наложено от “диктата на великите сили". По думите му договорите и споразуменията трябва да се прилагат на практика и евентуално да бъдат подобрени, ако е необходимо.