Преди 80 години на 28 август 1943 г. новината за смъртта на Борис III потапя България в траур. Народът не иска да повярва, че обичаният управник си е отишъл така внезапно. Хиляди се стичат на погребението в Рилския манастир, за да го изпратят в последния му път на 5 септември 1943 г. Тогава синът на цар Борис III - Симеон Сакскобургготски, е само на 6 години. Последният български цар разкрива съкровени спомени и размисли за своя баща.- Ваше Величество, на 28 август се навършват 80 години от кончината на вашия баща - цар Борис III, историята помни как стотици хиляди българи се стичат от цялата страна, за да отдадат последна почит на погребението. Как си обяснявате тази толкова силна връзка между народ и цар?- Няма съмнение, че между българския народ и цар Борис е имало един вид симбиоза, която е в основата на тези чувства. Това е било коментирано и от редица историци. От друга страна, едно толкова продължително царуване също допринася хората да имат по-специално отношение към самия държавен глава. А като имаме предвид и трудните времена, в които баща ми е царувал, може да се разбере това отношение. То е било загърбено години наред, но сега вече историците го описват и мисля, че това е в интерес на истината.
- Какви са вашите най-ярки спомени от цар Борис III като баща? Във вашето предишно интервю за "България Днес" споменахте, че си спомняте последната разходка с него и сестра ви княгиня Мария Луиза до връх Мургаш в Стара планина...- Да имаш ярки спомени отпреди 80 г., е доста трудно, а и съм бил съвсем малко дете, едва 6-годишен, когато той почина, но разбира се, помня последната ни разходка до връх Мургаш, за която споменавате.
- Колко строг беше цар Борис III като родител към Вас и сестра Ви княгиня Мария Луиза?- Като родител държеше да сме добре възпитани, но не мога да кажа, че е бил строг баща, защото в малкото моменти, когато го виждахме, той беше много мил и благ с мен и сестра ми. Възпитанието е нещо, което се изгражда постепенно, но не помня изобщо да ни е обръщал специално внимание по някоя тема или да ни се е карал.
- В началото на 90-те години е открита стъкленица със сърцето на цар Борис III. Какви бяха чувствата, които Ви обзеха, когато научихте новината?- Трудно е да си представите колко ме развълнува обаждането на акад. Благовест Сендов, който ми съобщи, че пред него на писалището му стои стъкленицата със сърцето на баща ми. Ние толкова много години не знаехме нищо и само чувахме най-различни и грозни слухове за това, което се е случило с останките на баща ми. Така, че това беше една страшна емоция, истински шок.
- Кой е вашият най-ярък ловен излет заедно с баща ви? Виждали сме част от трофеите в двореца "Царска Бистрица".- Сестра ми и аз нямахме право да ходим на лов. Ловуването беше само за възрастните, не за децата. Един или два пъти сме ги виждали, като се връщат от лов, и някои трофеи като заек, фазан, дива свиня сме виждали. Затова нямаме спомени.
- Баща ви и дядо ви са били големи природолюбители, дори са оставили на България огромно наследство като паркове, музеи. Вие споделяте ли тази страст?- Истински се гордея с природолюбието на дядо ми и на баща ми. То е като че ли една традиция в семейството. Аз също държа извънредно много на опазването на природата, на ботаниката. Днес е модерно да си природозащитник, но в онези времена не беше толкова разпространено. С цялото ми сърце и душа споделям тази кауза. То е мое вътрешно убеждение.
- Какви са Вашите спомени от летните Ви ваканции като дете. Къде обичахте да бъдете на море?- Детските ми спомени са по-скоро от Царска Бистрица през лятото. Само помня веднъж на 3 г. съм бил в Евксиноград, но това са толкова далечни моменти.
- Защо Вашият чичо - княз Кирил, решава да остане в България, когато комунистите идват на власт?- Учудва ме този въпрос, защото мисля, че е повече от логично и нормално княз Кирил като регент да е останал на поста си. Може да си представите какво би означавало, ако регентите бяха напуснали държавата в този трагичен момент.
- Кой е бащиният завет, който най-силно се е запечатал във Вашето съзнание?- Не забравяйте, че аз бях едва на 6 г., когато той почина, така че за бащински завет към малко дете е трудно да се говори. Може би априори това, което помня е делото, на което цар Борис посвети живота си, по-скоро в историческо измерение, а не като нещо, което той да е седнал до мен или специално да ми е казал.
Александър Хайтов: Стъкленицата се счупи, едва го спасихме с 3-литров буркан!Мистерията със смъртта и тленните останки на Борис III е сред най-заплетените исторически загадки в новата ни история.
Царят умира на 28 август 1943 г. в 16:22 ч. Тялото му е балсамирано и тогава са извадени сърцето и белите дробове.
Но царят не намира покой и след смъртта си. Гробът му в Рилския манастир бързо се превръща в място за поклонение. Тълпи от хора идват, за да отдадат почит на царя.
Нещо, което не се харесва на комунистическите водачи, превзели властта след 9 септември 1944 г. Взема се решение Борис III да бъде препогребан във "Врана". По молба на семейството до втория гроб е изграден малък параклис.
Но за комунистите дори това място е заплаха. Работи се по целенасочена програма за унищожаване на националната памет. Параклисът е взривен през 50-те години, погребалната камера е отворена отново, а ковчегът отнесен в неизвестна посока.
"Открих хората, които са изкопали втория гроб и са положили царя в него - разказва пред
"България Днес" скулпторът Александър Хайтов още през 2017 г. - Това се случи в началото на промените - през 1990 г. - С обикаляне по Казичене и околните села намерих хората, които са закопали Борис III през 1946 г. На трима от тях помня имената - бай Стайко, бай Божил и бай Момчил. Вече знаех мястото, където е бил гробът, но ми трябваше разрешение да бъде разкопан. Започнах да обикалям по институции, които си прехвърляха топката, докато накрая не ме пратиха при шефката на "Гробищни паркове" Ани Донкова. Очаквах, че ще ме отреже, но тя се оказа страшно мъжко момиче.
- Ами, хайде да тръгваме за "Врана" - каза тя. И така, въоръжени с видеокамери за документиране на събитието, отидохме на мястото. Появи се шефът на парк "Врана" полковник Коларов. Беше побеснял! Какво правим там, как си позволяваме и така нататък. Но не можеше да ни спре. Вече имахме документи и присъствие на общински чиновник. Тогава мястото беше маркирано, вече се знаеше къде е бил гробът на царя. Година по-късно доцент Димитър Витанов от БАН, снабден и с разрешение от страна на царското семейство, отвори камерата.
Всичко е още пред очите ми. Аз стоя настрана. Редно е представител на държавна институция да ръководи разкопаването. Наети са войници, които вършат черната работа с кирки и лопати. Изведнъж търнокопът на едно от момчетата се забива в нещо стъклено и то се чупи на парчета. Оттам изпада сърцето на цар Борис III. Настава суматоха. Някой тича към столовата на Врана и носи трилитров буркан от туршия. Слагат вътре сърцето и го носят в БАН. Там то се поставя в специална капсула. Но от ковчега няма и следа. Изнесен е. Тези, които са го направили, просто не са видели стъкленицата със сърцето. Тя е била до саркофага. Имам своя версия къде е бил отнесен. Моите проучвания сочат, че е изхвърлен в Искъра и имам идея в коя местност може да бъде. Ковчегът е от цинк и е възможно да се намери с металотърсач и добра техника."
Б.р. Сърцето на цар Борис III е погребано отново в Рилския манастир през 1993 г.
Проф. Пламен Павлов: Версията за руска връзка е правдоподобнаСталин не подбира средствата, когато трябва да бъдат отстранени силни лидери
- Проф. Павлов, на 28 август се навършват 80 години от кончината на цар Борис III, коя от версиите за неговата смърт според Вас е най-правдоподобна?- Изписани са стотици, ако не и хиляди страници за неочакваната смърт на цар Борис. Споровете не са приключили и до днес, а и надали скоро тази наистина сложна "загадка" ще намери категоричен отговор. Пропагандата - и германската, и тази на съюзниците, още през есента на 1943 г. лансира различни "теории", сочещи външен фактор в странното, неочаквано за всички заболяване, довело до кончината на Борис. При това той е запомнен като физически здрав човек, водещ скромен, дори спартански живот, физически активен... Търсена е германска, италианска и други връзки, които не са подкрепени със съответните доказателства, а по-скоро са от типа на конспиративните теории. В българската наука, в най-силна степен в изследванията на покойния акад. Илчо Димитров, е прието, че става дума за естествена смърт, породена от свръхнапрежението на онези месеци и дни.
- А кои са другите версии?- Искам да споделя с Вашите читатели една друга версия, за руска връзка, разказана ми от покойния проф. Димитър Витанов, химик, инициатор и участник в откриването на стъкленицата със сърцето на цар Борис. Преди да отиде в БАН, Витанов ръководеше една лаборатория във Велико Търново в помощ на археолозите. Моят разговор с него беше през август 2001 г., когато Агенцията за българите в чужбина участва в Общобългарския събор в памет на кан Кубрат при Мала Перешчепина, Украйна. Проф. Витанов вече работеше в Щатите, но беше дошъл специално, тъй като е от първите наши учени, занимавали с гроба на Кубрат още през 80-те години на миналия век.
Проф. Витанов някак си "под сурдинка" сподели с мен, че в разтвора, по-скоро в онова, което е останало от него в разбитата стъкленица, е имало следи, макар и слаби, от вещество, използвано от НКВД (названието на съветските служби преди познатото на всички име КГБ) за изкуствено причиняване на инфаркт. За съжаление, няколко години по-късно научих, че проф. Витанов е починал... Уви, не открих някъде да е публикувал тези наблюдения. Думата имат химиците, а е възможно и негови роднини да знаят нещо повече. Във всеки случай тази версия за мен е напълно правдоподобна. Предвид своите завоевателни планове за господство в следвоенна Европа Сталин не подбира средствата, когато трябва да бъдат отстранени силни лидери. Има достатъчно примери, а цар Борис III със сигурност е държавник, който би бил сериозна пречка за замислите на Москва.
- Комунистическата власт не пощадява дори мъртвия монарх, тленните му останки са погребвани, препогребвани и в крайна сметка днес са в неизвестност. С изключение на сърцето, което е по чудо запазено. Има ли надежда да бъдат открити и достойно погребани тленните останки на цар Борис III?- Отчасти засегнах този въпрос, но от разговора ми с проф. Витанов, а и с други хора с отношение към темата съм скептик за откриването им. Все пак, ако се появят непознати документи, най-малкото трябва да бъдат положени всички възможни усилия в тази посока.
- В тази връзка известно е желанието на цар Фердинанд да бъде погребан в България, защо тази негова последна воля така и не може да бъде изпълнена?- И днес оценките за цар Фердинанд са противоречиви, а и твърде крайни, особено от т.нар. "леви". Българската история и нейните бележити личности са жертва на нечистоплътната пропаганда на какви ли не политически клоуни и шарлатани... Много е лесно, но и нечестно, един конкретен човек да бъде обвиняван във всички възможни грехове! Вероятно знаете, аз съм от хората, които са категорично "за" изпълнението на последната воля на цар Фердинанд. Независимо от своите грешки той има неоспорими заслуги за изграждането на модерна България.