Славчо Велков: Войната няма да свърши скоро, ще премине през зимния си период и ще продължи до логическия си завършек

Полковник от запаса Славчо Велков, експерт по сигурност и отбрана, в интервю за предаването "Добър ден, България“ на Радио "Фокус“

Какъв сигнал е посещението на военния министър Димитър Стоянов в Киев? Русия променя ли тактиката на военните действия и защо Путин отиде на крака при Лукашенко? Полковник от запаса Славчо Велков, експерт по сигурност и отбрана е наш събеседник. Здравейте.  

Здравейте.  

Да започнем с посещението на военния министър в Украйна – какъв знак е то? Беше запазено в тайна от мерки за сигурност или причината е друга, според вас?  

Аз бих казал, че не може да се коментира еднозначно това посещение. Във всички случаи това е политически акт, както вие казвате, че е запазен в тайна от медиите, с оглед мерките за сигурност, това в никакъв случай не означава, че това посещение е останало в тайна за онези, които се интересуват от него.  

Да, в крайна сметка разбрахме от украинския министър на отбраната и неговия пост в социалните медии.  

Аз имам предвид онези, които се интересуват от посещението, които имат интерес да придобият информация за него, най-вероятно не е толкова скрито е било това посещение. Визирам другите служби, не украинските, те знаят. Ние още не знаем това посещение дали е предизвикано от украинска страна или е акт на политическо решение от наша страна предвид деликатната политическа ситуация, в която се намира България. В смисъл такъв, че министърът на отбраната, който и да е той, не може да вземе решение сам по никакъв начин за подобно посещение. Във всички случаи това посещение е санкционирано от президента, тъй като той е принципал на служебното правителство, в случая и върховен главнокомандващ на въоръжените сили. Така че това е бих казал едно продължение на политиката с някакъв вид военна дипломация от една страна. А от друга страна, може да се приеме, че това посещение има по-скоро символичен характер и цели да засвидетелства готовността на страната ни да изпълни онова, което се иска от нея и което е решил българският парламент, тъй като неслучайно украинския министър на отбраната в експозето си, поне това, което видях от медиите, благодари на българския парламент за взетото решение и т.н. Т.е. той не каза: "Г-н министър, благодаря лично на вас и на президента на България, а благодаря на българския парламент“, въпреки че посещението не е на парламентарно ниво, а на ниво изпълнителна власт, респективно министър на отбраната. Трудно се наемам, ще се наема да правя анализ, защото ние имаме и малко информация за това, но като познавам същността на нещата и психологията на подобни действия бих казал, че то може да има и леко извинителен характер за това, че ние не сме дали кой знае колко, и че даваме и ще дадем много по-малко в сравнение с други държави. Да не забравяме, че и предстои на практика узаконяване, ако може така да се нарече, и този акт с указ на президента. Вече беше обявено там, че два списъка ще бъдат предоставени оръжия, боеприпаси, които имат конфиденциален характер, имам предвид списъците, и че дори беше подчертано, че стрелковото оръжие ще бъде предназначено за обучение на украински военнослужещи на територии извън Украйна, което също така звучи малко обтекаемо предвид на факта, че пък украинската страна едва ли не заявява открито и благодари за това, което й предоставяме пряко, а пък се появиха едни нотки в медиите, че една немалка част от украински военни структури, имам предвид подразделения военнослужещи, са с въоръжение, което е произведено в България. Не коментирам начина, по който е попаднало там. Но така или иначе това е положението, това е политическа проява, наречено от вас, медиите, "изненадваща“, най-вероятно не е била изненадваща за тези, които са посветени, че е планирана, че е съгласувана между двете страни, включително до най-малките подробности с пътувания, часове, графици, пресичания граници и т.н. Защото това посещение вижте кога се случва по време – когато започна т.нар. "зимна пауза“ във въоръжения конфликт, в условията на една проява на особена политическа активност на двамата президенти на воюващите страни. Президентът Путин вчера, онзи ден, днес продължава приемането в Кремъл на военнослужещи, награждаването им, награждава с високи държавни отличия ръководителите на новоприсъединените области, признати от Русия. Взема мнението, макар може да има и формален характер, но го взема, на своите щабове, приближени за това как да продължи операцията. От друга страна президентът Зеленски пък вчера посети фронтовата линия, отиде в Бахмут, отново награждава военнослужещи. И тези прояви имат демонстративно-показен характер, което означава най-малко, най-малко опит да формиране на допълнителни мотиви за продължаване на действията и постигане на успех. А пък в дипломатически план може да се направи изводът, че нито едната страна, нито другата в момента се отказва от претенциите, които има, и че преговорите към момента не са на масата, независимо от вчерашното изявление на почти столетника Хенри Кисинджър, в което мнение се вслушват между другото световни политици, и който зове отново за разум и буквално за преговори, като включително споменава онзи негов план за териториалните претенции, и кое как да остане, което пък се приема със скептицизъм и бих казал с отрицание от ръководството на Украйна.  

Украинският президент Зеленски е потвърдил визитата си във Вашингтон. Там изглежда, че нещата не са чак толкова тайни, и напротив, търси си публичност. Как да си обясняваме тази визита, какво се търси, освен разбира се, че стана ясно, че Вашингтон ще предостави ракетни комплекси "Patriot“ на Украйна?  

Какво да кажа? Че тази визита във Вашингтон, тя е горещо желана от президента Зеленски, защото това е един вид потвърждаване на намерението на Вашингтон да продължава да оказва съществена помощ. Но това може и да означава и нещо друго, че едно такова посещение може да има по-откровен характер и на четири очи на президента Зеленски да му бъдат казани и други неща. Защото едно е телефонния разговор, а друго е прякото посещение.  

Така е, безспорно. Какви неща например?  

Ами че трябва да се мисли за промени в намеренията и онова, което се случва, защото независимо, че САЩ и техните съюзници в Европа и НАТО, включително и нашата страна България, рано или късно, а те вече са затруднени от оказването на такива колосални размери военна помощ, които се отразяват пък както от една страна на икономиката пряко в Европа най-вече, а разбира се и в САЩ, върху финансовите пазари, върху социалните системи, и се натрупа умора от подобно развитие. Никой няма интерес от такава продължителна война. Така че най-вероятно тази визита ще бъде използвана от САЩ да се, така мисля аз разбира се, да бъде направен опит за лек завой, внушаване на лек завой от страна на Украйна по отношение на това, което се случва, включително срещу уверението разбра се, че ще бъде поддържана безрезервно, ще бъде оказвана достатъчно помощ. Но все пак трябва да имаме предвид, че страните, които оказват помощ в такива размери, трябва да се грижат и за собствените си способности и възможности за опазване на националната си сигурност, както между впрочем България. И едното не може и не бива да става за сметка на другото. Защото в медиите от месеци насам се тиражира информация, и то разбира се в повечето случаи целенасочено, че видите ли Русия е изчерпала своите възможности, тя няма вече ресурси по отношение на ракети, на артилерийски боеприпаси, на авиация, че закъсала. Но в същото време всеки ден, всеки божи ден се изсипват огромно количество удари ракетни и какви ли не други с безпилотни летателни средства, с артилерия, и то вече по жизненоважни обекти, на критичната енергийна инфраструктура. Тук става въпрос за разрушаване не толкова на обекти, колкото за сломяване на волята за съпротива, и то пред онази сурова зима, която чака сега толкова милиони хора там. 

Точно подхванахте темата, за която искам малко да си поговорим по-обстойно. Много се каза за това, че през зимните месеци Русия ще закъса, ще даде на заден, ще охлаби примката по един или друг начин. Ние обаче виждаме, че буквално енергийната инфраструктура на Украйна вече е разрушена. Разбираме, че почти навсякъде няма ток, не само в Киевска област, но и в другите райони на Украйна. Какво на практика прави в момента Русия? Променя тактиката по някакъв начин и защо в крайна сметка Путин беше на крака при Александър Лукашенко – президентът на Беларус?  

Ами нека да кажа така – вие сама започнахте с това, не аз подхванах темата, но това няма значение в случая, – че ако Русия беше започнала военните действия през февруари тази година, точно с тези действия, с разрушаване на критичната инфраструктура и разбира се лишаване на въоръжените сили от възможностите за логистика… Вметвам, че е невъзможно армия да води бойни действия без да има достатъчно икономическа и каквато и да е мощ зад гърба си. 

Безспорно. 

Отдавна щяхме да сме забравили, че Украйна съществува. Казвам го най-отговорно, защото Украйна в момента продължава военните действия само и единствено благодарение на огромната подкрепа и помощ, която получава от "колективния Запад“, начело разбира се със САЩ. Тук не бива да си затваряме очите и да се повлияваме от мнения на "експерти“, с кавички, без кавички, че видите ли – дори чух един ваш полуколега, експерт от някаква фондация, организация и т.н., които във всички случаи са повлияни от това кой им плаща… 

Всеки има право на своята експертиза. Само да кажа, че… 



Не, само искам да ви вметна това, че сме чували всичко това точно в отговор на вашия въпрос.  От днес чуваме, че виждате ли, Русия използва дронове с двигатели от мотопеди и т.н., и т.н. Нека… 

Да, само исках да вметна, полк. Велков, че тук трябва да се придържаме към максимата, че по време на война и на лов най-много се лъже. Така че да, всеки има право на експертиза, а ние да си направим изводите, съответно от това, което чуваме от различните посоки. Всички сме достатъчно интелигентни и можем да се информираме. 

Да, така е, така е. Но все пак това, което вие казвате, е само поговорка, защото ловът е бил занятие някога, когато без лов не е могъл човек да съществува. Сега е забавление, сега е спорт, а ние говорим за война.  

Така е. 

Говорим за война. И тук говорим за война от нов тип, говорим за война, в която се използват широкохибридни способи, говорим за война, която промени схващанията за водене на военни действия изобщо. Особено по ролята на безпилотните летателни средства и използването им широко отвсякъде. Трябва да бъдем реалисти и да знаем, да отчитаме факта, че Русия притежава колосални икономически и военно-технически възможности, има изключително развита и широка, и действаща отбранителна индустрия, която видно от това, което става, е в състояние да осигури воденето на продължителни бойни действия. Така че… 

Безспорно, щом толкова време поддържа военни действия – вече почти година ще стане, това са фактите, да. Присъединявам се към вас с това, че трябва да бъдем реалисти наистина. 

Да, трябва да бъдем реалисти, защото войната е най-сложното състояние за всяка една нация и предизвикателство, разбира се. Тя рано или късно ще свърши, но и 100-годишната война е свършила, ама колко време е продължила.  

Така е. Тази година беше наистина изключително преломна, и то точно по отношение на това, че никой от нас не си представяше, че можеше да се стигне до тук. Спомням си, че ние коментирахме в края на 2021 г. възможно ли е Русия да нахлуе в Украйна. Почти всички експерти в областта, с които разговаряхме, бяха категорични, че това е само дрънкане на оръжия. Да, обаче видяхме какво стана месец февруари. И в тази връзка, понеже правим равносметка в края на годината, каква е вашата прогноза – докога ще продължи тази война? Има ли някакви изгледи все пак да се седне на масата за преговори и от кого зависи това? Очевидно, че не е само от Русия и от Украйна, от двете воюващи страни.  

Ама те нещата там след февруари тази година изобщо не зависят само и единствено от Украйна, що се касае до Украйна. А сега бих искал да кажа, че промяната не в тактиката, в стратегията за водене на тази война започна отчетливо след атаката на Кримския мост. Всъщност на следващия ден започнаха ударите по енергийната инфраструктура на Украйна и никой не може да каже докога това ще продължи. Защото всички ваши колеги сега говорят за взаимна пауза, за прегрупиране, за отдъхване. Да, така е. Войските се нуждаят от нещо подобно, особено в суровите условия на зимата в този регион. Но имайте предвид, че за ракетите, за безпилотните апарати, за артилерията, за авиацията почти няма зима, тези удари ще си продължат. Така че вие ме питате за прогноза. 

Да. 

Вероятно ще има т.нар. зимна пауза, която се отнася до активни бойни действия – имам предвид настъпателни, но докато настъпи ей сега, следващата седмица, до десетина-петнайсет дни, всяка една от страните ще се стреми да завоюва колкото се може повече изгодни позиции и както виждаме сега, там решителната битка на сухопътното направление в Донбас се води за Бахмут. И неслучайно се озова президентът Зеленски там да надъхва своите бойци. Бахмут на практика почти не съществува като инфраструктура, той има много важно стратегическо, но по-скоро вече политическо и символическо значение. Така че кой докъдето е стигнал временно, временно – тези позиции ще бъдат укрепвани. Неслучайно Русия отстъпи Херсон. Тогава ваша колежка ме пита каква е моята прогноза. Моята прогноза беше, че го отстъпва, разрушавайки не, а евакуирайки всички жизненоважни инфраструктурни обекти, включително и болници, и търговски обекти, и какво ли не, с цел сега да почне методично да ги разрушава. И ние сме свидетели на това. Но за сметка на това пък укрепи другия бряг на Днепър и очевидно там ще се стреми, в този район да поддържа границата. Никой не бива да си прави илюзия, че виждате ли, Русия ще каже: да, ние освобождаваме заетите досега територии, както иска Украйна, и сядаме на масата на преговорите. На масата на преговорите си толкова по-силен, колкото повече си постигнал, и толкова повече се съобразява онзи, който преговаря с тебе. В преговорите се отстъпва, но на базата на това, което си придобил чрез застъпване.  

Добре. Не дадохте прогноза, но си даваме сметка колко е трудно. 



Ама ето ви я прогнозата – казвам ви: войната няма да свърши нито днес, нито утре, нито през следващите седмици. Тя ще премине през зимния си период и ще продължи, и ще върви към своя логически завършек. Всеки завършек на война в края на краищата е с преговори. Дори и Втората световна война завърши по този начин, независимо от огромните разрушения. 

Така е. За съжаление обаче всичко това става за сметка на гибелта на невинни хора, трябва да кажем тук. 

Точно така, точно така. И ако ми разрешите да кажа, че аз имам особено мнение по това какво да предоставя България, как да предоставя, когато има военен конфликт. Всяко едно оръжие е предназначено да причинява смърт.  

Така е. 

Щом причиняваш смърт, ти участваш в конфликта, независимо дали го подаряваш, препродаваш или предоставяш. Това е, което мога да кажа. 

Така е. Благодаря ви за това участие в предаването "Добър ден, България“. Исак ми се тук да ви пожелая светли празници, които ни предстоят. Нека обаче не забравяме, че ще има хора, за които празниците няма да свели, за голямо съжаление. 

Точно така. И аз на вас. Дай боже да им е по-лека съдбата! 

Дай боже и по-скоро всичко това да приключи.