Това е Добри Стоянов - незрящ мъж на 30 години, от град София. Съдбата неведнъж му е поднасяла неприятности, но не се предава и винаги продължава напред.
През 2006 година губи зрението си окончателно заради отлепване на ретина. "Бях на почивка в Обзор, летен вирус ме сполетя, следствие на който имах стомашни неразположения и от напъни ретината се отлепи, буквално нелепо. Имах терапия с инжекции, медикаменти, но нищо не ми помогна. Правиха ми и операция, която също не беше успешна. След поредния преглед, на който Добри е ходил преди два дни, той чува тежките думи: Случаят при теб е безнадежден! Как човек се събира след такива думи?
"Бях напът да рухна от сълзи, но издържах. Ако рухна и се предам, това няма да ми помогне с нищо, животът ми няма да стане по-хубав и за това продължавам напред и каквото съдбата е решила", разказва момчето с голямо сърце.
На въпрос пригодена ли е столицата за незрящи хора, Добри отговори, че въпреки неуредиците в града, той приема София като своя майка, а не като мащеха. "Има наистина какво да се желае за хората с увреждания и в частност за незрящите хора като мен, но София си е като моя майка.
На Добри Стоянов му е изключително трудно, тъй като сам се спрява с живота. Живее със своите родители, които също са незрящи. Той няма личен асистент, тъй като точките не му достигат за такъв, но дори и да има, момчето разказва, че служителите от Столична община не са достатъчно обучени и не знаят какво да правят в повечето случаи, а и заплащането им е неадекватно. "Ако ти не си намериш човек, ако си нямаш някой близък, е трудно", обясни Добри.
Един от най-сериозните проблеми, които Добри изтъкна е, че хора като него не се подкрепят, а по-ското гледат да си навредят: "Искаме подкрепа от държавата, но ние и сами не си помагаме".
Най-добрият приятел на Добри е неговият софтуер, чрез който той "вижда" света.
Повече за историята и мечтите на момчето с голямо сърце, чуйте във видеото.