Тази година с актуализацията на бюджета вероятно ще се наложи да помислим за още една актуализация на минималната работна заплата, каквито желания се чуха от много страни. Отговорът на държавата е, че това е възможно при обсъждане със социалните партньори, при постигане на съгласие и при условие, че инфлацията изпреварва минималната работна заплата. Това каза пред БНТ министърът на труда и социалната политика
Георги Гьоков.
Той се съгласи, че нивата на инфлацията са високи и че минималната работна заплата трябва да расте.
Притеснението на работодателските организации е, че няма ясен и точен механизъм за определяне на тази минимална работна заплата. В коалиционното споразумение е записано разработването на такъв механизъм и ние сме си дали срок до 2022 г. да бъде готов.
"Очакваме съвсем скоро да бъде приета европейската директива за адекватните минимални работни заплати в ЕС, в която ще бъдат описани някакви принципи при определянето й и ние, транспонирайки директивата в нашето законодателство, трябва да се съобразим с нея", посочи социалният министър.
Той призна, че българите са с най-ниските доходи в ЕС. Увери, че се работи по стратегията по доходите, залегнала в коалиционното споразумение.
"Добрият живот за българина, високите доходи минават през стабилност на икономиката", подчерта министър Гьоков и допълни, че кризите, породени от ковид, а сега и от войната в Украйна, оказват влияние върху нашата икономика и правителството търси въздможности да подпомагат българския бизнес, за да може той да заплаща адекватни заплати на своите работници.
Правителството започна да компенсира бизнеса заради високите цени на тока и мерките се оценяват от бизнеса, заяви той. Един от успехите на това правителство е това, че задържа безработицата на толкова ниски нива.
Работи се по законодателство, което да е в подкрепа на хората, които ще имат нужда от помощ при излизането на домакинствата на свободния пазар на ток, каза още министър Гьоков.