Тя уточни, че служителите, които представлява, имат сериозни проблеми с адресите, които се приемат от операторите на телефон 112.
Причината била, че тези оператори не можели да разграничат кои повиквания са наистина спешни и кои не са. Това пък, от своя страна, водело до загуба на ресурс и сериозни конфликти с пациентите.
"Ние не успяваме да изпълняваме спешните си повиквания и възникват сериозни конфликти с гражданите. Друг проблем е, че възникват грешки при приемането на адресите. В ситуация на спешност хората бързат, не дават точно адресите и ние губим допълнително време да се лутаме, да звъним на нашата централа, да се свързваме отново със 112, да уточняваме адреса. Друг сериозен проблем, заради който искаме да се върне 150, е, че преди, когато възникваха конфликти по адресите, се свързвахме с нашата централа и изпращаха полиция. Сега процедурата през 112 е изключително забавена", обясни Кателиева.
По думите й в Европа телефон 112 има в 43 страни, като само в три държави - в Швеция, България и Финландия операторите на 112 не правят достатъчно връзки с операторите на спешните медицински телефони.
"Навсякъде по света се съхранява и спешният медицински телефон като паралелен телефон", каза още Кателиева.
От своя страна, изпълнителният директор на Националната система 112 Стоян Граматиков заяви, че 50 на сто от всички сигнали на този телефон са медицински.
Според него обаче евентуалното възстановяване на телефон 150 би било крачка назад и отдалечаване от развитите европейски държави.
"В цяла Европа е тенденция и в момента дори Франция се подготвя за това нещо. В редица държави има подготовка да се минава към единен телефон, защото многото телефони объркват хората. Трябва да помнят всеки един телефон за какви услуги е. Има и много други предимства - например телефон 112 има локализация, ние можем да преценим дали човекът подава фалшив адрес", допълни Граматиков.