Средната възраст на първа употреба на дрога в България е 13 години

През последните години възрастта на първата употреба на някакъв вид наркотично вещество спада надолу и дори може да е под 12 години, допуска експертът. "При най-рискова група – учениците в гимназиален курс, като че ли имаме най-голяма употреба, не само експериментиране", каза Йонева.

Тя подчерта, че има разработени две национални програми по превенция, които целят да обхванат училищата в цялата страна. Те са пилотни и се реализират в 12 града в страна. Едната е насочена към ученици от 5 до 7 клас, а другата е от 8 до 11 клас. "При втората основният подход, на който се залага, е "обучение на връстници", като първо се обучават доброволци. В тази възрастова група самите деца имат по-голямо доверие на информацията, която получават от своите връстници, а не толкова от възрастните – учители или родители, а примерът им се възприема безкритично", посочи специалистът.

В двете национални програми са предвидени срещи с родители, учители, психолози и педагогически съветници. Малка част от тях се е осъществила до момента заради ситуацията с коронавируса, но експертът се надява с началото на новата учебната година да стартират в цялата страна.

Политиката на национално ниво срещу употребата на наркотиците и наркотрафика се осъществява от Национален съвет по наркотичните вещества, който е към Министерски съвет. Той разработва националната стратегия за борба с дрогата. На местно ниво функционират общински съвети по наркотични вещества. Те са 27 за цялата страна и разработват местни стратегии и програми за превенция на употреба на наркотични вещества. Самите програми се реализират от превантивно-информационни центрове.

"По наши данни специално програмите, които се разработват и изпълняват от превантивно-информационните центрове в страната, достигат някъде до 40-50 хиляди ученици. Има и превантивни програми, които са към МВР, МОН и Министерство на младежта и спорта", разказа Кремена Йонева.

В отговор на депутатски въпрос просветният министър Красимир Вълчев заявява, че всяка година се изготвя годишен доклад по проблемите, свързани с употребата и злоупотребата с наркотични вещества в България. МОН събира и обобщава данните от всички 28 регионални управления на образование. На база отчетените данни през учебната 2018/19 година в програми и кампании за превенция са обхванати 208 301 ученици. Работи се както на ниво клас, така и с родителите, и със съответните институции, като се изнасят беседи за вредата от дрогата.

Няма готова формула как да предпазим децата от наркотиците, но има добри практики и много опит, натрупан в страните, които имат традиции в тази сфера. От тях може да се поучим. Това заяви пред БГНЕС Валентина Маринова, която също е главен експерт отдел "Зависимости" към Националния център по обществено здраве и анализи.

"Няма формула, някакъв алгоритъм, защото става въпрос за психологическа и социална работа и за много специфичен контекст, който има в различните страни, в различните малки общности, по-малките населени места, големите градове и т. н., към който е нужно да се адаптират тези превантивни програми", подчерта Маринова.

Подходите, които са доказали своите резултати, са ориентирани към развитие на социални умения и личностното израстване. Според нея не само учениците и младежите трябва да бъдат обхванати при осъществяването на превантивните действия. Маринова посочи, че е важно да започнат да се създават общности по места, които работят в мрежа, където има участие и на родители, и на учители.

Кремена Йонева даде като добър пример Столичния превантивно-информационен център, който е разработил и изпълнява тази година превантивна програма, насочена изцяло към родителите. Тя е пилотна и се провеждат сесии само с родителите на ученици на възраст между 10 и 16 години.