Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Вход
close




ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Анализи
Варна
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSS
Всички
Бизнес
Други
Институции
Криминални
Общество
Старобългарските думи, които използваме и до днес
Автор: Екип Varna24.bg 13:59 / 25.12.2024Коментари (0)903
©
Наричан славянски език, поставил основите на църковнославянския, старобългарският е най-ранният писмено засвидетелстван славянски език. Познат е с различни имена, използвани от различните изследователи, сред които старославянски, старословенски, като името, с което е останал и най-познат днес – старобългарски език – е дадено от Юрий Венелин, Аугуст Шлайхер, Мартин Хатала и Леополд Гайтлер, открили приликата между славянския и българския език. Именно тази прилика е причината да се нарича освен старобългарски и старославянски език.

 

Следва да се има предвид обаче, че това не е нито общославянски книжовен език, нито праславянски език, както и че най-коректното, почиващо на доказателства и научно обосновано наименование на този език, наричан по десетки начини, е само "старобългарски език“.

Старобългарският е изиграл важна роля за появата и развитието на езика, който използваме днес. Редица старобългарски думи в съвременния български език са ежедневна част от речта ни, без дори да подозираме за стария им произход. Удивително е как този стар език, третият след старогръцкия и латинския, който през средните векове в Европа е бил употребяван в богослужението и администрацията, език, на който творили литература и поезия, остава жив чрез старобългарските думи в съвременния български език, които използваме и днес.

Като всеки език, произлизащ от народа, и старобългарският е търпял развитие и промени, за да отговори на нуждите. Така се стига до:

Прибавяне на нови значения към вече съществуващи такива на част от думите.

Прибавяне на заемки към езика – на чужди думи от чужди езици, за които няма родна дума.

Измисляне и прибавяне на нови думи към езика. Именно сред тези нови старобългарски думи откриваме и онези, които и днес използваме в съвременния български език.

Старобългарски думи в съвременния български език:

Повечето българи не подозират, че едни от най-употребяваните в ежедневието думи днес всъщност са наследени от старобългарския език и възникнали именно като част от него. Старобългарски думи в съвременния български език са:

 

-благодаря, благодетел, благодат, безсмъртие, лицемер, невъзможно, милосърдие, болен, брада, веселие, вход, венец – от "венець", вяра – от "вера", глава, глас, гнездо, гора, гроб –  от "гробъ", грозен –  от "грозьнъ", което на старобългарски обаче значело ужасен и страшен и не е било свързано с физически възприятия за красота, както е днес, гордост – от "гръдость", греховен  – от "греховьнъ", двор – от "дворъ", дебел – от "дебелъ", длъжник – от "длъжьникъ", доблест – от "добльство", дом – от "домъ", доброта, достойно – от "достоино", душа – от "доуша", дружба – от "дроужьба", държава – от "дрьжава", дърво – от "дръво", дъжд – от "дъждь", дихание – от "дъхание", единство – от "единьство", желание – от "желание", жена, живот – от "животъ", жертва – от "жрьтва", звезда, завещавам – от "завещавать", любов, молитва, молба, мост, мрак, народ, родител, роса, свиня, свобода, село, сестра, сила, скръб, стар,  страдание, страна, спасение, сътворение, човек, чест, хляб, щастие, недоумение и др., които използваме ежедневно, без да подозираме произхода им

Прави впечатление, че някои думи, наследени и останали в езика ни от старобългарския език, са непроменени, докато при други се забелязва малка промяна, включително и в значението, с което се използват.

Любопитни са и старобългарски думи, които използваме днес в разговорната реч и литературата, в творчеството, тъй като придават колорит. Със сигурност сте срещали приказка или разказ, в който Малък Сечко задухал и довел студовете и бурите или си стегнал кожуха, за да си ходи и за да отстъпи място на слънцето. Всъщност Малък Сечко не е име на литературен герой или измислено от творците, а названието на месец февруари на старобългарски език. Подобна е и историята за Голям Сечко – така наричали на старобългарски език месец януари.

 

Така в езика и днес, богат и пъстър, откриваме и частички от корените си чрез старобългарски думи, използвани в съвременния български език, пише actualno.com.








Зареждане! Моля, изчакайте ...

Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Актуални теми
Пожари 2024
Зима 2024/2025 г.
Катастрофи във Варна
Природни стихии
България и Войната в Украйна
назад 1 2 3 4 5 напред
Абонамент
Абонирайте се за mail бюлетина ни !
Абонирайте се за нашия e-mail и ще получавате на личната си поща информация за случващото се в Варна и региона.
e-mail:
Анкета
Как се справя Община Варна с овладяването на последиците от проливните дъждове?
Много добре
Добре, но можеше и по-добре
Не се справи
Пълна трагедия

РАЗДЕЛИ:
Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Потребители
ГРАДОВЕ:
Пловдив
Варна
Бургас
Русе
Благоевград
ЗА НАС:

За контакти:

тел.: 0888 53 26 24

novini@varna24.bg

За реклама:

тел.: 0887 45 24 24

office@mg24.bg

Екип
Правила
Статистика: