© Varna24.bg

Черноморският транспортен пръстен се проектира повече от 10 г., което означава, че процесът върви твърде мудно. Става дума за около 7700 км магистрала, обхващаща всички крайбрежни страни, като ние ще се фокусираме върху трасето между Варна и Бургас", поясни дипломатът Захари Радуков. По думите му страната ни щяла да наблегне на трансграничните транспортни проекти.

През 6-месечното ротационно председателство ние ще работим за развитието на региона и стартирането на конкретни проекти с тази цел, обеща и външният министър Кристиан Вигенин. Представителите на граждански организации и бизнеса поискаха от него формулиране на трасето на т.нар. Черноморски ринг. Според тях в момента само у нас се обсъждат 12 варианта за това трасе, а бизнесът имал нужда от по-дългосрочни и ясни планове, за да си направи финансовите разчети.

Една от възможностите била за изграждане на магистрала между Хасково и Русе. Тя обаче щяла да бъде твърде далеч от черноморския бряг и затова представителите на бизнеса настояха пред дипломатите ни проектът за АМ "Черно море", която трябва да свърже Варна и Бургас, да бъде включен към въпросния ринг, като през следващите 6 месеца държавата да реши до кои градове в Румъния и Турция ще стига аутобанът на север и на юг. След това идвал моментът да се кандидатства за съфинасиране от ЕС или от други източници.

Както е известно, проектирането на "Черно море", която трябва да затвори пръстена, простиращ се до столицата заедно с "Тракия" и "Хемус", започна още през 70-те години на миналия век, но продължава да удря на камък. Неотдавна стана ясно, че към момента няма предвидени средства по ОП "Транспорт" за проектирането и изграждането на аутобана в рамките на периода 2014-2020 г., защото трасето е извън планираните от ЕС транспортни коридори. Така България се насочи към търсенето на инвеститори за панорамната магистрала край Черно море, като сред държавите, с които се водиха преговори, беше Катар. До споразумение обаче така и не се стигна заради твърде високите изисквания за възвращаемост на вложените средства и големия същевременно поток от автомобили само през летния сезон.

Генералният секретар на организацията Виктор Цвиркун обеща обаче да ни подкрепи. Той запозна присъстващите на срещата в МВнР с останалите планирани конкретни проекти, които се очаква да насърчат сътрудничеството между държавите ­ членки на ОЧИС. Цвиркун беше категоричен, че организацията ще се обърне за партньорство и към страни като Япония, Южна Корея и Китай, които имат интерес от развитието на инфраструктурата в региона заради нарастващия стокообмен с ЕС.

Външно щяло да работи и за задълбочаване на сътрудничеството между страните ­ членки на ОЧИС, и страните, участващи в Дунавската комисия. Вигенин се зарече да работи за засилване на ангажимента на ЕС към Черноморския регион. Сред начините това да се случи били стимулирането на публично-частното партньорство между бизнеса и институциите, развитието на туризма, общото планиране и реализацията на пътни и железопътни проекти, както и подобряването на морските връзки между черноморските държави.

Източник: в. "Монитор"