© Impact Press Group

Студентите теглят най-големи суми, за да финансират обучението си по медицина, фармация, стоматология, архитектура, строителство и геодезия и театрално и филмово изкуство. Най-ниските изтеглени кредити пък са за професионални направления като машинно инженерство, математика, химически науки, растениевъдство, металургия, педагогика и филология.

Най-често обаче курсистите теглят заем, за да следват икономика. Общо 2601 кандидат-висшисти са взели кредит, за да финансират икономическото си образование.

На второ място се нареждат кредитополучателите за висше по администрация и управление - 1125, и медицина - 1117. От справка на МОН става ясно, че студентите от НБУ са най-честите кредитополучатели. Общо 3090 възпитаници на частния ВУЗ са изтеглили над 18 млн. лв., за да платят обучението си. От медицинските университети най-много заеми са изтеглили студентите от Медицинския университет в София - над 9 млн. лв.

Въпреки че Софийският университет е държавно висше училище и там таксите са сравнително ниски, 942-ма студенти от Алма матер са изтеглили над 3 млн. лв., за да заплатят семестриалните си такси.

От възможността да изтеглят кредит са се възползвали студенти на университети от цялата страна. Така например 30 възпитаници на Европейския политехнически университет в Перник са взели заеми за над 756 хил. лв., за да следват.

Условията за отпускане на заем за висше у нас са доста по-различни от тези за другите вземания. За разлика от масовите кредити, при които са необходими по двама поръчители, при студентските кредити гарант се явява държавата.

Годишната лихва върху студентските кредити е сравнително ниска - 7%. Друго предимство е, че длъжникът има една година след завършването си гратисен период, за да започне да изплаща кредита. Максималният срок за погасяване на борча е 10 години. Право на студентски кредит обаче имат само кандидат-студентите до 35 години, обучаващи се в редовна форма.