Суджукът е неизменна част от Новогодишната трапеза на българина – каква е тайната рецепта?

Сред документираните открития в историята на Горна Оряховица, се подрежда и прочутият месен деликатес, станал популярен под името "горнооряховски суджук“.

Началото на неговото производство е далеч във времето, от което ни делят повече от две столетия. Тогава, както и днес, той се е правил само от говеждо месо. Трябвало е да бъде от здрави и добре охранени животни. Затова са спомагали соватите на горнооряховските колбасари край Горна Оряховица, Свищов, Търговище и Омуртаг. Там се отглеждали от наети пастири необходимите животни, сред които основно са били биволи, волове и крави. 

"Местността "Совата“ – отбелязва Тодор Маринов – се намираше на мястото на днешното летище. Когато се откри Летището през 1925 година, соватът се премести по-нагоре и достигна до Захарна фабрика. В началото "Совата“ беше разположен близо до река Янтра. Това даваше отражение и на подпочвената земя. Тя беше влажна и напоена, отличен терен за растеж на трева. Тя винаги беше висока, буйна, сочна и най-важното екологично чиста. Затова там пасяха добитъците на производителите на месо и колбаси. Те ги угояваха няколко месеца и когато настъпваше определено време, обикновено около 15 август "Голяма Богородица“ ги предаваха за клане“.

На основата на добре развито скотовъдство и търговия във Възрожденска Оряховица се създават нови занаяти, свързани с месото и неговата преработка и консервация. Това са касапството, джамбазството, джелепчийството и соватчийството, които довеждат в началото на 19 век до суджукарството и пастърмаджийството. През този период се прави няколко вида пастърма. Тя е продукт, който се получавал от говеждо, биволско, овче и козе месо чрез осоляване и изсушаване. 

Истински рекорд, поставен от горнооряховските майстори-колбасари е създаването и производството на двата вида суджук – "Смарлама“ (от месо първо качество) и "Сара“ (от месо второ качество). Те се запазват след 1878г. и са познати на търговските пазари като "Горнооряховски суджук“ и "Суха говежда наденица“. 

Еталон за високо качество и значими вкусови съставки затвърдява дълги години продуктът "Горнооряховски суджук“. Тайната на неговата неувяхваща слава е, че той се приготвял само от кълцано говеждо месо и то добре узряло.

Първо, месото задължително се накълцва с брадвичка или сатър. Така то става много ситно раздробено. Второ, трябва да бъде хубаво узряло, затова животните за клане се угояваха с чиста, сочна, непокътната трева в т.нар. совати. Горнооряховският суджук се приготвя само от говеждо трупно месо (бут, гърди, флешка). Към него се прибавят следните подправки: на 1 килограм  месо – 22 грама сол, 3 грама чер пипер, 1 грам селитра или захар“ .Тази рецепта на горнооряховски суджук, който се прави в града през 19-20 век от горнооряховските майстори-колбасари, прочули се със своя незабравим месен продукт.

Този суджук става своеобразен символ на Горна Оряховица и се превръща във визитка на града. Рецептата му е утвърдена в Българските държавни стандарти и това дава основание на много колбасарски фирми в цяла България да го произвеждат.