..и до ден днешен помня чашите в едно приятелско семейство, които уж бяха чисти, но имаше следи от устни мазни пръсти по цялата дължина. Т.е., автоматично елиминирам хващането на съда в момента на поднасяне на масата. Не знам! Нищо от никъде не си купувам готово. Рядко сядам на заведение. Предпочитам всичко сам да си сготвя, за да нямам терзания кой си е барал оная работа преди сервиране и дали няма да ми поднесе нещо с плюнки, само защото съм отправил забележка по време на сервирането.... Но това вече не е фантазия :-)))

Всичко това е точно така. Честно казано, аз наистина избягвам изброените от теб неща. И в ресторант даже рядко поръчвам храна (работила съм в ресторантска кухня - хигиената беше наистина на ниво, но на плъховете не им дремеше). Точно защото срещата с мърлящината е неизбежна, мисля че използването на собствени съдове е по-малкото зло. Без да броим, че при контакта на топла храна, съдържаща мазнини, с пластмасата на еднократните кутии, в нея се разтварят субстанции с главозамайващи формули, които правят с човешкото тяло зловещи неща, които дори не са докрай описани.

:-))) Работил съм в печатница, в склад. По едно време карах камион, после няколко курса и автобус. Бил съм и управител в няколко фирми и склада. По същия начин можем да подходим и към целофанените опаковки, които още са ми пред очите. Те знаеш ли как се правят?! А картонената тара?! Логично тогава не трябва да пием кафе по бензиностанциите, нито да си купуваме храна въобще отвън. Да не говорим от разните мазню дюнерджийници, където знаем кой работи, но не знаем от какво е боледувал и от какво е болен. Така че моята фантазия не я мисли. Стъпила е здраво на много години опит. За протокола - ставам на 47 есента.