Светослав Насвади: "Дигитална раница" дава възможност да говорим на езика на младите, защото той е дигитален

Министерството на образованието и науката изгради Национална платформа за образователни услуги и съдържание. Целта й от една страна е да даде на учителите мощен инструментариум, с помощта на който сами да създават съвременни, интересни и интерактивни уроци, а от друга страна, да събере на едно място в "Дигитална раница“ всичко необходимо за ученика. Много се радвам да посрещна в нашето студио експерта "Програми и проекти“ на Министерство на образованието и науката Светослав Насвади.  

Здравейте. 

Здравейте. Какво представлява "Дигиталната раница“, как тя помага на учениците да възприемат учебния материал – това ще бъде фокусът на нашия разговор. Започваме директно по същество. Вие като експерт как гледате на този проект? 

Искам да кажа, че "Дигитална раница“ е част от проекта "Образование за утрешния ден“. 

Точно така. 

Проектът стартира в края на 2019 г., а "Дигиталната раница“ се реализира всъщност миналата година, вече като резултат на всичко, което се изпълни по този проект. Предполагам, че ще е интересно да се каже, че този проект мина през много етапи и затова първо беше необходимо да се изгради инфраструктура, върху която да се направи облачна среда, върху която вече се изградиха още много неща, но резултатът, който е видим за всички, всъщност е точно това –"Дигиталната раница“. Моето мнение е, че проектът успя да положи основите за дигитализация в българското образование, но това е дълъг процес, който не трябва да бъде спиран и трябва да продължава. 

Той досега беше частичен, т.е. имаше отделни сегменти, които бяха дигитализирани. Като че ли по-скоро от желанието на учителите да бъдат по-достъпни за учениците, с които работят. 

Да, точно така. А и COVID кризата всъщност накара учителите и училищата все повече да инвестират в това да имат възможност да правят онлайн срещи и облачни среди, в които да задържат образователен материал. А пък "Дигиталната раница“ точно това прави – тя обединява абсолютно всичко. Както учителите могат да използват "Дигиталната раница“ да обогатяват уроците си и по същия начин да създават уроци, учениците от тяхна страна могат да преговарят уроци. Родителите пък имат възможност да следят целия образователен процес на техните деца, като наблюдават отсъствия, оценки, домашни, които получават. 

Да. Ние разговаряхме вече с родителите в предишното издание на тази рубрика и коментирахме това, че от една страна, има отношение на родителите за това да спрат детето да използва технологии, да ограничат неговото онлайн пребиваване, от друга страна, има такива, които насърчават и оставят детето да действа. Но по отношение на учителите – как се случва това? 

За учителите е интересно, че ние през проект "Образование за утрешния ден“, за да положим основите, преминаха 8000 преподаватели обучения за дигитални компетентности. Но към този момент още 18 000 допълнително преминаха обучение за работа с дигитални платформи.

Да. 

Мисълта ми е, че е много важно, за да може да се случи процеса на дигитализация, всъщност да се обърне много внимание на преподавателите и да получат необходимата квалификация, за да са по-уверени, да могат да работят. Така че това го правим за тях. 

Да. Те как гледат на дигитализацията? 

Да ви кажа честно… 

По-възрастните учители особено? 

Да, да, разбирам въпроса. Гледат положително. Може би наистина COVID накара всички хора да разберат, че дигитализацията е нещо необходимо и е важно да го имаме като инструмент. То не е нещо, което трябва да е задължително и да се пренесем изцяло в дигитализация, изобщо не съм на това мнение. По-скоро трябва да го имаме като инструмент, в случай на необходимост да може да бъде използван, а и също така като допълнителен инструмент – децата да може да се усъвършенстват все повече и повече. Защото дигиталните уроци, те са интерактивни, при тях има различни 3D модели, могат да се залагат тестове по време на урока, за да се усвои всъщност материята по-лесно. Така че те са много по-интересни и като допълнителен инструмент съм сигурен, че помагат изключително много. 

Адаптация – това е, което ни е необходимо, тъй като не можем да спрем да се развива дигиталното пространство и децата да получават знания и от него, освен от хартията. И да кажем тук, че хартията няма да изчезне. 

Да, така е, няма да изчезне хартията, да. 

Да успокоим много наши слушатели, въпреки че има електронно четими учебници. Това е част от самата програма. Важно е да… 

Да, електронно четимите учебници са заложени от 1. до 7. клас в "Дигиталната раница“, от догодина и от 8. до 12. ще са налични в "Дигиталната раница“, което по някакъв начин дава достъп на учениците по всяко едно време до техния електронно четим учебник. Това, което аз искам да кажа за това, което казвате за младите – че не може да ги спрем, да, така е. За мен проект "Образование за утрешния ден“ и конкретно "Дигитална раница“ дават възможност да говорим на езика на младите, на учениците, защото техния език всъщност е дигитален. Моето дете е на две години и половина и изключително лесно се ориентира с телефон, въпреки че много рядко й го давам. Успява да си отвори това, което иска, и да си го гледа. Наистина е впечатляващо за двегодишно и половина дете.

Да. Всъщност това, което наблюдаваме, е, че технологиите са все по-достъпни, все по-лесно се борави с тях и го виждаме в еволюцията на мобилните устройства, които използваме. Това буквално се случва в рамките на едни 10 години назад, ако върнем всъщност и видим как се е развило всичко това. Хубаво е, че и образованието, което създава бъдещите експерти и професионалисти в различни области, обръща това внимание. И ние ще обърнем фокуса отново върху "Дигиталната раница“, която успява в една дигитална платформа да събере всичко, което е необходимо, за образованието да стъпи на едно по-високо ниво тук, в България. "Дигиталната раница“ е образователна платформа, насочена към ученици, учители и родители. Целта е да се даде възможност на българския учител да използва и създава дигитално съдържание за учениците, да имат допълнителни уроци, родителят пък от своя страна да може да наблюдава развитието на своето дете. Проект "Образование за утрешния ден“ е финансиран по Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж“ – програма, която вече виждаме, че е реализирана. Може би е редно тук да кажем, че това не е статичен проект, а той най-вероятно ще има промени в бъдеще, след като се види какво е въздействието.

Точно така. Дигитализацията, особено в образованието, е дълъг процес. Той отнема много време. Трябва да се изчистят, ако се допускат някакви грешки, да се усъвършенстват. Дори една платформа като "Дигитална раница“, това е платформа, която непрекъснато може да се усъвършенства. Неслучайно се предвижда продължение на проекта, което ще стартира през 2024 г. Важно е колкото се може по-скоро да стартира, от гледна точка на това да няма голяма пауза между двата проекта, защото вече учителите наистина започнаха много повече да влизат и да ползват "Дигиталната раницата“, да създават ресурси и по някакъв начин ние трябва да им обръщаме внимание, да може да ги стимулираме да продължат да го правят, защото това помага за образованието. 

А имате ли информация през самия процес на създаването какви бяха отчетените проблеми, които биха могли да се появяват?

Проблеми, които забелязах, че имаше – то няма как да не го споменем, защото разгарът на проекта всъщност беше по време на COVID – бяха забавени част от оборудванията, които ни трябваха за дейта центровете. Някои от обученията, които бяха за преподаватели, също трябваше да бъдат отложени, защото не можеха да се провеждат присъствено, но това са неща, които успяхме да ги преодолеем. И смея да кажа, че въпреки трудностите, проектът се реализира точно както бяхме очаквали. Успяваме да покрием абсолютно всички индикатори, които са заложени още през 2019 г., началото, когато е планиран проекта. Това, което е най-интересно – всъщност има една дейност, която беше преизпълнена многократно. Това е дейността за клубове по интереси за учениците, като те имаха възможност по проекта, учителите, да създават клубове за компютърни умения, дигитални умения. И всъщност децата имаха изключителен интерес да се включат в такъв тип клубове и от там имаме страхотна обратна връзка и се надявам в бъдеще да продължим такава инициатива. 

А какви са отзивите от децата, които предполагам вече са използвали някои от ресурсите? 

Да, тази обратна връзка, която до нас, е по-скоро, че "Дигиталната раница“… Те най-вече влизат и гледат 3D моделите. Наистина, ако не сте ги виждали, просто и  на вас ще ви направи впечатление.

Това им е най-любопитно, да. 

Да, да. Много по-лесно може да се усвои една материя. То е много интересно, защото е интерактивно – може да го завъртите, да го докосне, ако е тъчскрийн, да го разгледате, да го доближите, да го отдалечите. Тук говорим вече и за биология, за физика, Земята може да се доближи, да се разцепи, да се видят различните етапи в развитието и т.н. Така че това може би е най-интересното за учениците, като влязат. Има и едни игри, които са образователни игри, но те са за по-малките. Забелязвам, че и към тях имат интерес. 

А каква е вашата визия за бъдещето на образованието? Като експерт как си представяте вие бъдещото, едно добро качествено образование?

Да, да. Това, което аз си представям лично, е, че трябва наистина уроците да станат интерактивни, защото когато те са интерактивни, децата наистина по-лесно приемат материя, защото те по някакъв начин участват в този урок. И съгласете се, знаете какво е, примерно, когато някой просто ви прочете нещо, а когато ви накарат да участвате по някакъв начин, колко по-лесно се усвоява. Това е поне моят личен опит и смятам, че всъщност такъв тип интерактивни уроци все повече ще има и все по-лесно децата ще ги припознават за правилното нещо. Но това е дълъг процес и просто времето ще покаже дали сме прави. 

А ние в България имаме и потенциал, чисто технологичен потенциал от кадри, които са в ІТ сектора. Имаме много специалисти тук.

Да, да, така е. Затова може да развиваме нещо подобно и да сме на много високо ниво. Ние в момента може би направихме пътеката с проекта "Образование за утрешен ден“. Надявам се процесът да не спре и да продължи цялата образователна общност да помага и да го развиваме. 

През 2024 г. как ще е продължи развитието? Имплементация вече, предполагам, да се види наистина въздействието за по-дълъг период? 

Да. Това, което ви казвам, през 2024 г. може би ще видим резултатите, които сме постигнали през 2023 г. с "Дигиталната раница“.

Да. 

И ще може да заложим евентуално за бъдещия проект, който би стартирал до лятото на 2024 г., точно какво искаме да постигнем, да видим кое изостава, с кое сме по-напред. Така че тази информация ще ни е изключително важна, за да направим един анализ на 2023 г., какво сме направили с "Дигиталната раница“ и резултатите на хората, които влизат в нея, и обратната връзка, която получаваме. Така че има много работа. 

Има много работа. И ние ще следим. Ще се радвам да гостувате отново. Беше удоволствие за мен да бъдете част от "Човекът на фокус“. 

Благодаря. 

Едно от последните издания за тази година. Мисля, че много добри новини даваме за нашите слушатели. Една голяма част – това си коментирахме с вас, от нашите слушатели под една или друга форма са обвързани с образованието. 

Да, да, една голяма част от обществото наистина е обвързана с образованието – дали са родители, дали са ученици, дали са баби и дядовци на ученици.  

Точно така, да.

Всъщност всеки е свързан по някакъв начин с образование и това е тема, по която не трябва да се спира да се говори, да се коментира, за да може да подобрим колкото се може повече. 

Да, и се надявам да даваме все повече добри новини в тази насока и по-добри резултати да имат българските ученици. Успех още веднъж? 

Благодаря.