Теодор Славев: Да не се допуска в общественото съзнание да се разположи идеята, че ние си гласуваме, а те борят каквото си искат

За първи път в най-новата демократична българска история се прави такова голямо преброяване на секции за проверка на резултатите. В самото определение на Конституционния съд има няколко неща, които будят смущение. Това коментира в интервю за предаването "Нюзрум“ по Радио "Фокус“ политологът Теодор Славев.  

"Първо е фактът, че в толкова голям брой секции са намерени някакви нередности и не се казва какви са те, т.е. в тези секции има разминаване между действително преброените гласове и между това, което е записано в протокола. Но ако тук става въпрос за разминаване в рамките на един-два или 10 гласа, равномерно разпределени за всички партии, не се очаква да има разместване, защото то ще препотвърди фактически този резултат“, обясни той и даде пример: 

"След края на изборния ден членовете на Секционната избирателна комисия броят някакви резултати, но с един-два броя за всички партии бъркат. Отделен е въпросът защо се получава това –  

не можем да преброим до 100 или 200 ли, колкото обикновено са гласовете във секциите, защото секциите в България са относително равномерно разпределени по населените места“. 

Другото нещо, което буди смущение, според Славев, е непрозрачността с която Конституционния съд проведе този процес: "Защото не бяха допуснати независими граждански наблюдатели върху работата на вещите лица. Факт е, че няма такава практика, но то и за първи път се случва подобно дело. Второ – защо решиха преброяването да се прави точно в тези секции, тъй като в жалбите – да, посочени са конкретни секции, но тези 2000, защо те? Това, което трябваше да се направи, но очевидно не се предприе, е пълно преброяване като стрес-тест на това как провеждаме избори и от там нататък да вървим напред, да се научим от грешките“. 

По думите му изборите са 99% доверие и 1% технология и управление на процеса.  

"У нас ЦИК традиционно се проваля в това да подготви членовете на Секционните избирателни комисии. Толкова често имахме повтарящи се избори, множеството от хората бяха същите и така и не се научиха какви са правилата и как да ги прилагат в рамките на изборния ден. Надявам се цялото това нещо да се отрази оздравително. Когато се констатират грешки, в някои случаи това може да се чисти престъпления – умишлени, т.е. да има реакции на други институции, прокуратурата също да се задейства, да разследва на база на изнесените доказателства, оттам нататък вече да се подобри процесът. За мен ключовото при организацията на изборите в рамките на Секционните комисии е тези хора да са много добре подготвени. Дори си мисля за нещо като тестове, лиценз, за да може да си член на Секционна избирателна комисия. Но за мен те трябва да продължат да бъдат излъчвани от политическите партии, защото идеята държавни служители, публична администрация, служебно да попълва 

Секционни избирателни комисии, е работеща тогава, когато тази администрация е политически неутрална. В България тя не е и, напротив, даже през годините се задълбочава това нещо с независимостта на държавната служба, така че това няма да сработи. Важно е обществото да участва, да се чуят експертите, но централен е този въпрос и не трябва да се допуска да остане в общественото съзнание, че ние си гласуваме, а те борят каквото си искат. 

Не е честно и не е справедливо. В крайна сметка сме европейска държава, толкова години правим избори, в основата си те възпроизвеждат резултата такъв, какъв какъвто е. В редки случаи може да се стигне това, което наблюдаваме – 3.99 в период. Отделен обаче е въпросът за тези уродливи форми на купуване на гласове, на корпоративен вот, на натиск. Това вече не е към Централната избирателна комисия и Конституционния съд. Други органи, партии, ние като общество трябва да противодействаме, но е факт, че имаме проблеми с изборния процес, които трябва да изчистим“, добави той.  

"Вторият план на анализ е свързан с това до какво може да доведе това преброяване. Ако има разместване и то бъде в посока по-скоро да влезе "Величие“, това ще пренареди мнозинството. Най-лошият сценарий е или оставка на правителството, или вот на недоверие, в което парламентарната процедура тръгва наново и се търси друга управляваща формула. Борисов и други лидери от мнозинството вече дадоха заявки, че това няма да се случи“, коментира политологът.  

Според него големият проблем е, че Конституционният съд не публикува отклоненията от това, което имахме като изборни резултати: "Да, много са, в почти всяка втора секция от преброените, но не знаем колко са големи тези проблеми. От там нататък вече да се види в управляващото мнозинство как ще походи, но на този етап управляващите са на принципа: "Ще продължим в същия формат, като търсим гъвкави мнозинства вътре в парламента“. Само че те имат две задачи с повишена трудност. Едното е бюджетът и второто са назначенията в регулаторите и в правителството. Това са точки на напрежение. И ако бюджетът по-скоро ще мине, дори с някакви популистки гласувания, защото на второ четене може да се получат различни мнозинства, то при назначенията вече ще стане много напрегнато“.