Толкова ли сме изостанали? На северозапад от България е различно

Как пътуват хората по света и кога най-сетне Пловдив ще се изравни по стандарт с европейските градове? Този въпрос си задава всеки, който е прескочил до чужбина и после се е завърнал тук. Пловдив е прекрасен град, богат на история, богат на талантливи и кадърни хора, но животът в него едва-едва заприличва на живота на хората в истинската Европа.

Транспортът, например, все още е под всяка критика. Размятат се билетчета, левчета. Мотаят се сърдити и скандалджийски настроени кондуктори, шофьорите надуват радиото с чалга, пушат най-невъзмутимо, или пък говорят по телефона и често набиват спирачки. Автобусите тесни, мръсни, неотоплени, или прегорещи. Пропускат се курсове от разписанието, или закъсненията са твърде често факт. Всичко това е истина и не може да се отрече от никого.

А ето как е уреден транспортът в едно малко норвежко градче - тридесетхилядния Хамар, например. Видя го репортер на Plovdiv24.bg.

Да се качиш в автобуса там е истинско удоволствие!

На първо място отбелязвам, че целият градски транспорт е с електробуси. Разписанията са през 10 минути, закъсненията са някаква рядкост, и то до 2-3 минути. 30-минутно закъснение вече може да бъде обезщетено за гражданина, ако подаде жалба.

Всичко е електронно. Не се размятат билетчета и контрольори. Има телефонно приложение, което се изтегля и през него си поръчваш билетите за пътуване. Те важат до 1 час. Независимо колко пъти ще се качиш в автобуса и колко направления ще ползваш. Веднъж закупил билет, той важи до 1 час. Стои си активен. Влизаш в автобуса и насочваш QR кода към специално инсталирано устройство, което стои до шофьора. Той ти се усмихва и изчаква. докато всички пътници се чекират. И да, билетът струва 5 лева, но за това пък обслужването е перфектно.

Заслужава си! Можеш да си закупиш и билет през терминално устройство за картови разплащания, което се намира също при шофьора, до четеца на кодове. В редки случаи може да подадеш на шофьора и монети. Това обикновено се случва на деца, случайно решили да ползват автобус. Възрастните хора знаят да боравят с приложенията, знаят и как да се таксуват с банкови карти. Там всичко се извършва с карта. Пари в брой не се използват.

След като всички пътници са чинно таксувани, шофьорът потегля. Спокойно, без излишно напрежение и кара тихичко, без да обезпокоява никого. На специални табла на две места в автобуса се изписват спирките и след колко минути ще пристигнеш до всяка следваща спирка. Пътниците не бързат да стават, докато още автобусът се движи.

В момента, в който автобусът спре и на таблото се изпише тяхната спирка, се придвижват до вратите и слизат. Шофьорът изчаква отново спокойно. Всички се поздравяват на влизане и казват довиждане на слизане. Е, срещат се и сърдити хора, на които не им се говори, но това е много рядко.

В автобусите има места за зареждане на телефона, има колани и е чисто, много чисто.

Така е и във влаковете. Билетите също се купуват през приложения. Кондуктор минава и те таксува през телефона. Можеш и да си го разпечатиш и на хартия, ако не ползваш телефон, например. Можеш и да си го закупиш на гарата. Но това е наистина голяма рядкост. Изобщо, имаш всички възможни опции и избираш най-удобната за теб.

За точността на разписанията, за любезните обноски на обслужващия персонал и за чистотата, въобще няма да говорим. Те се подразбират.