"Скатов направи малка грешка при слизането и падна километър по-долу." Това разказа още един от участниците в кошмарната експедиция за зимна атака на К2 - Томаш Ротар.
Словенецът е сред оцелелите, които се прибраха по домовете без сериозни поражения. Той пренощува заедно с българина, над 20 алпинисти и шерпи на лагер 3 преди фаталната дата 5 февруари.
"Със Скатов никога не съм особено близък - разказа Ротар пред "
България Днес". - За пръв път се срещнахме през 2019-а на Кангчендзьонга (б.а - третият по височина връх на планетата, 8586)."
Ротар е зъболекар, а по време на експедицията помагаше със своите медицински познания.
"Седмица преди атаката на върха Атанас се разболя с лека диария. Нищо сериозно. Дадох му антибиотик, но не мисля, че го взе - разкрива Ротар. - Диарията е чест проблем при катерачите. Причината са бактериите, към които нашето тяло невинаги се приспособява. Друга причина може да е паразит, който се среща в ледниковите води. Топим течността на ниска температура и варенето не го унищожава. Тази диария не се третира от антибиотици. Атанас винаги беше спокоен и не приказваше много. Гледахме филми на неговия лаптоп. Имаше специална диета, а целта му беше да остане колкото се може по-дълго с експедицията, за да довърши своята цел."
Ротар потвърди за огромните организационни проблеми в експедицията.
"Липсата на палатки в лагер 3 беше един от най-решаващите фактори, който провали изкачването - добавя словенецът. - Имаше по седем човека в палатка. Невъзможно е да се спи, нито да смениш чорапи, за да си затоплиш краката. Това са ключови неща, които всеки алпинист трябва да направи преди атака на върха. Имахме разписание, по което да достигнем до различните лагери. Много малко алпинисти се вписаха в тези рамки. Ако бяха послушали инструкциите, нямаше да имаме проблеми на лагер 3."
Ротар описа и състоянието на въжените парапети по пътя към върха. Една от версиите за смъртта на Скатов е скъсване.
"Едва 5-10% от въжетата бяха заменени с нови за тази експедиция. Имаше такива от 2018 година. Разпознах ги по марката и цвета. Но това е често срещан проблем за всяка експедиция. Много алпинисти се отказаха на лагер 3 заради ужасния студ, лошо предчувствие или развалени регулатори на кислородните маски. Поне 5-10 от тях не работеха, докато тези на шерпите нямаха нито един проблем", сподели Ротар.
Съмнения за покоряването на К2
Томаш Ротар се съмнява в невероятното постижение на тима от 10 шерпи, воден от Нирмал "Нимс" Пурджа и Мингма Джи. Те направиха историческо първо зимно покоряване на К2 на 16 януари.
"Мисля, че успешното изкачване е лъжа и те не са го направили. Опитах се да получа информация от GPS-ите на техния тим, но не успях. Не мога да си представя подобно историческо катерене без нито един от десетимата шерпи да има GPS", заяви Ротар.
Според словенеца е имало състезание между тима на шерпите и международната експедиция.
"Много мръсна надпревара. Когато шерпите тръгнаха да атакуват, Мингма Джи каза на Джон Снори (б.а. - един от загиналите по-късно алпинисти), че отиват само до лагер 3, за да проверят палатките. Вместо това изкачиха върха. Ако Джон беше тръгнал с тях, вероятно щеше още да е жив. Намирам за доста странно, че никой от непалците след успешното изкачване не говореше за огромната ледена пукнатина, до която стигнахме на 8000 м със Снори. Това беше ключовата точка в нашето изкачване. Бях шокиран, когато я видях. Нямаше как да продължим. Проверих около 400 м по ширина за място, през което да преминем. На най-тясното място се виждаше въже от другата страна. То беше над два метра широко. Помислих си, че шерпите са използвали стълба, но те отрекоха да са го правили."