"Дошъл е в тази страна един балканец, син на един балкански овчар, свършил Харвардския университет. Г-н Ватралски иде от една страна, много по-хубава, отколкото ние можем да знаем. Този планинец, поет, хуморист и чифликчия с право е наречен Българския Толстой. Той представлява една кауза, която всеки човек трябва да представлява - своето отечество. Г-н Ватралски не иска милостиня за своя народ и това трябва добре да се разбере. Той счита за своя длъжност като публицист да пише и говори това, което мисли, че е право".
Това пише американският журналист Джон Хънтър Сенджуик за един от най-успешните българи. Стоян Ватралски ще остане в историята като първия българин, който е приет да учи в Харвард и успешно завършва един от най-престижните университети в света, предава "
България днес".
Роден е на 7 март 1860 г. в семейството на Кръсто и Ружа Ватралски в софийското село Вакарел. Баща му е беден овчар от Вакарел и детството на малкия Стоян минава в паша на овцете. Ватралски никога няма да забрави тези времена и вече като успешен писател и общественик с гордост ще разказва за юношеството си. "Приказвах им живота си под турско иго и като овчарче в село Вакарел. За овцете - как не знаеха, че в гората има вълци, та бяха спокойни, ала ние децата знаехме, че в града има турци, та бяхме неспокойни и нещастни", ще разказва след години успешният българин при среща отвъд Океана със 150 американски деца.
Стоян завършва начално образование във вакарелското училище, където му преподава свещеник Захари Николов, а след това се подготвя за учител и свещеник. Когато е само на 17 години, заминава за Самоков, където заживява сред мисионерите от евангелистката мисия - цепи дърва, пали печка и носи вода. През тези години приема евангелисткото изповедание - акт, който му навлича редица неприятности. Първо се скарва с баща си, а впоследствие Светият синод го заклеймява. Но наистина лошото е друго. Постепенно изгражданите контакти със САЩ и Великобритания, допълнени с личен конфликт с Георги Димитров в Самоков, ще доведат до пренебрегването му и постепенната му забрава след 1944 г.
Логичното се случва и на 24-годишна възраст Ватралски заминава за Америка по покана на местни мисионери. За своето пристигане той пише: "Пристигнах без никакви пари и почти никакво знание на английски език". Скоро постъпва в Западната академия в Ню Джърси, където учи английски език. През периода 1886-1888 г. завършва Теологическото училище при университета Хауърд във Вашингтон. Творческият му път продължава с проповеди в църкви, лекции за България и писане за местни вестници.
Но най-големият му успех тепърва предстои.
През юни 1892 г. Стоян Ватралски за пръв път прекрача прага на Харвард, а по-късно се превръща в първия българин, който завършва университета. През следващите две годни той постига нещо, до което нито един нашенец не се е приближавал преди това. Печели и симпатиите на колегите си. Заради изключителната му способност да рецитира и ораторства, а и заради дългата му брада и силния европейски акцент съучениците му го наричат Българския Толстой. На няколко пъти печели награди за ораторство в Харвард и околните колежи. Точно преди завършването си през юни 1894 г. Ватралски печели анонимен конкурс за бакалавърски химн на Харвард под псевдоним "Попа", който се пее и до днес при завършването на бакалавърския клас, внасяйки българска нотка в живота на престижния университет.
Престоят на Ватралски в САЩ съвпада с национално-освободителното движение на българите в Македония и Одринска Тракия, ръководено от Гоце Делчев и Вътрешната македоно-одринска революционна организация /ВМОРО/.
Около 500 българи, които по това време учат в американски университети, започват да проявяват жив интерес към онова, което се случва в България, Македония и на Балканите. През 1890 г. група български студенти, между които е и Стоян Ватралски, създават първата българска патриотична структура в САЩ - дружеството "България".
"Моля проводете ми книги и вестници и пр. Аз ще се старая с тяхната помощ да защитя според силите си нашите интереси пред английския свят. Трябват ми документи, които разглеждат въпроса всестранно, с цел да приготвя на английски защитата на македонската кауза в Съединените държави. То ми е патриотична длъжност. Хората нека разискват дали перото е по-мощно от сабята. Аз за себе си съм решил, че моето перо е по-мощно от моята сабя", пише Ватралски в писма до властта в София.
На 7 април 1900 г. във вестник "Бостън транскрипт" излиза негова статия под заглавие "Наближаващото въстание в Македония". Текстът на Ватралски е постижение за времето си и ясно осветлява причините за предстоящия бунт на българите. Накрая авторът отправя призив към учени като Джордж Кенън сами да проверят каква е етническата принадлежност на славянското население в Македония. "Тогава те ще се уверят, че македонският говор е диалект на българския език". През следващите години името на Ватралски се появява все по-често по страниците на американския печат, както и в българските емигрантски издания.
Точно когато е на върха на славата си, Ватралски решава да се върне в България - той тръгва към родината си през юни 1900 г.
Когато избухва Балканската война, Ватралски е почти 50-годишен и не може да отиде на фронта. Но настоява отговорните български държавници да му помогнат да отпътува за Англия, където да разгърне активна пропагандна дейност в полза на българската кауза. Ватралски успява да получи заем, като залага къщата си, и с тези пари той заминава и близо 9 месеца от октомври 1912 г. до към юли 1913 г. пребивава във Великобритания. Там се среща с много видни английски общественици, сред които внукът на бившия премиер Уилям Гладстон. Заради неговите ораторски умения се стига и до едно от най-благоприятните за България международни споразумения - Лондонския мирен договор от май 1913 г. По този договор България получава всички земи на запад от линията Енос-Мидия, намираща се на около 35-40 км от Цариград с голям излаз на Бяло море.
Ватралски до края на живота си работи за приятелство със САЩ и никога не спира да изтъква, че произхожда от бедно овчарско семейство от Вакарел.
На среща с Вазов се ражда "Красно село"
След завръщането си в България Ватралски установява близки контакти с Иван Вазов, проф. Иван Шишманов, Симеон Радев и Пейо Яворов.
Веднъж, малко след като се оженил за жена си Василка през 1907 г., на гости в имението му дошъл скъп гост - Иван Вазов, с когото се запознал още през 1901 г. и пред когото отдавна се прекланял. От своя страна народният поет не можел да скрие възхищението си от стопанството на Ватралски. Със спестени в Америка пари след завръщането у нас общественикът си купил имот близо до София, в землището на тогавашното село Бояна.
"Мястото наистина е прекрасно, но за съжаление все още си няма име", споделил скромно домакинът, докато се разхождали из градината му. "Да, точно така трябва и да се казва - прекрасно село или още по-добре, красно село", отвърнал патриархът на българската литература и по този начин се превърнал в кръстник на бъдещия столичен квартал.
А самият Ватрaлски станал кръстник на улиците в София, които носят англосаксонските имена - "Братя Бъкстон", "Макгахан", "Уошбърн", "Уилям Гладстон".