Този български символ получи голямо признание от ЮНЕСКО

Маслодайната роза, наричана "дамасцена“, всички методи за нейната обработка и съпътстващите занаяти, са обявени за световно нематериално наследство от ЮНЕСКО.

Въпреки че тази роза е разпространена навсякъде в страните от Близкия изток, а в България се смята за национален символ, международната културна организация асоциира наследството с обичаите и традициите на селцето Ал-Марах, разположено в околностите на Дамаск. Смята се, че именно там са култивирани за пръв път маслодайните дамасцени, преди да тръгнат по света.

По данни на ЮНЕСКО в Ал-Марах само за един сезон, който започва през май, се събират около 60 тона рози. Ежегодно там се провежда и фестивал на розата, който привлича хора от много околни села. Ястия, включващи рози, се приготвят от жените в селото. Фестивалът е свидетелство за трайното културно значение на дамасцената в този регион, казват от ЮНЕСКО.

Описанието на традиционните обичаи в Ал-Марах, свързани с дамасцена, което е включено в документите на ЮНЕСКО, напомня познатите и у нас традиции. Земеделските стопани и техните семейства се отправят към нивата рано сутринта, за да берат розите. След това цялото семейство помага да се сортират розовите пъпки, които се сушат, за да се направи чай. Цветните листенца се съхраняват и подготвят за дестилация, при която се извлича розово масло. Жените от селото правят розов сироп, конфитюр и сладкиши, докато пеят заедно фолклорни песни. Аптекарите включват изсушената дамасценова роза в билкови отвари.

Сирийските производители на розово масло изнасят продукцията си със слогана "Розата дамасцена е по-ценна от златото и по-дълговечна от нефта“.