Политиците и еколозите вече са изразили мнението си по темата за проучванията и добива на шистов газ. За да има информирано и обективно становище, трябва да се слушат фактите. Това заяви министърът на икономиката, енергетиката и туризма
Трайчо Трайков по време на дискусионния форум "Шистовият газ - енергийна алтернатива или заплаха за околната среда". Форумът, който се провежда под патронажа на МИЕТ и МОСВ, бе организиран от, Българската стопанска камара, Института за енергиен мениджмънт, Информационното бюро на Европейския парламент в България и посолството на република Полша в България. Сред официалните лица на форума бяха и министър Нона Караджова, както и Н. Пр. Лешек Хенсел, посланик на Полша в България.
Министър Трайков припомни, че преди 4 месеца министерствата на икономиката и на околната среда за първи път предизвикаха дискусия за проучванията и добива на шистов газ в България. Оттогава мина много време, в което хората слушаха различни мнения по темата, в повечето случаи - част от предизборни битки, без говорителите да си дават сметка за истинските последствия от тиражирането на неистини или неточни данни и интерпретации, припомни Трайков.
По неговите думи през цялото време позицията на българското правителство е останала непроменена. Приоритет в нашата работа е създаването на конкурентноспособна икономика, която да повиши жизнения стандарт, защита на интересите на хората, привличане на повече инвестиции и средства за общините, отбеляза министърът. Националният интерес на страната е да има сигурна и независима енергетика и силна икономика.
Трайков бе категоричен, че в условията на криза е важно България да има алтернативи, които да са добре проучени и стабилни. Той изрази позицията си, че не трябва да си затваряме очите за възможностите, които стоят пред страната ни за енергийна диверсификация, една от които е добивът на собствени природни богатства. Проучванията за шистов газ са първи етап, който може да доведе до сериозна крачка към енергийна независимост на страната, тласък на диверсификацията и реална възможност за повишаване благосъстоянието на българските градове. Защото половината от концесионните възнаграждения ще остават в общините - за да финансират свои проекти за развитие на инфраструктура, образование, култура и други нужди.
Според министър Трайков все още е рано да се каже колко пари би спечелила България - първо трябва да се проучи дали находищата на шистов газ са достатъчни за промишлен добив, колко ще струва този добив, икономически обоснован ли е, каква би била цената и други. В Полша вече добиват шистов газ и той струва 275 долара за 1000 куб.м. В САЩ себестойността е между 140 и 275 долара за 1000 кубика. Едва ли е нужно да се убеждаваме каква е разликата между цената от 275 и 470 долара, колкото България плаща за внос на конвенционален природен газ. В допълнение на това идват и концесионните възнаграждения, които могат да достигнат стотици милиони годишно в зависимост от обема и хилядите открити работни места. Енергията от газовите централи при тези цени на газа би била съпоставима с тази на въглищните централи и то без да е ясно как ще се развиват цените на въглеродните емисии, отбеляза министър Трайков. Газ на такава цена би дал изцяло нови хоризонти за развитие на традиционни отрасли на българската промишленост като химията, допълни той.
Трайков подчерта, че икономическите ползи са ясни, а стратегическите - колосални, но трябва да се премери и екологичния риск. Нашата страна разполага с едно от най-строгите законодателства в областта на опазването на околната среда и няма никаква причина да смятаме, че цялостния процес, свързан с проучванията и добива на шистов газ, може да допуска екологични компромиси.
В Полша вече се добиват първите количества шистов газ като 75% от населението подкрепя добива. В Румъния се правят интензивни проучвания в няколко области. Тъй като Европа има нужда от общи стандарти, България е един от инициаторите за създаване на единно европейско законодателство в областта на проучването, разработката и добива на шистов газ.