Според данните на ГИТ близо 13% от българите все още работят в условия, опасни за здравето им. Топлинният стрес, специфичните обриви или припадъците са първите симптоми, че жегата на работното място е далеч над допустимата.
Според Виолета Добрева напоследък бизнесът полага усилия да създаде подходяща среда за работа. Ако пък не може или иска да спести от разходите за технически средства, може да използва гъвкаво работно време, за да избегне най-големите обедни жеги. Заради препоръките на докторите допустимата разлика между външната среда и вътрешната не бива да надхвърля 10 градуса, уточни Добрева. Когато трудовите инспектори измерват т.нар. микроклимат, те гледат не само термометъра, но също така движението на въздуха, както и неговата чистота. По обясними причини половината от нарушителите са собственици на въгледобивни мини. Там по правило нито въздухът, нито температурата отговарят на здравословните условия.
Сред системните нарушители са още тецовете електроразпределителните дружества, леярните и строителството, показват данните на ГИТ. При сигнал трудовите инспектори правят незабавно измервания и налагат глоби в зависимост от тежестта на нарушението.
Въпреки жегите обаче в момента най-много жалби има не за тях, а за неизплащане на нощен и извънреден труд, твърди Добрева.
За миналата година трудовите злополуки са намалели близо с една пета и от 3843 през 2008 г. паднаха до 3025. Смъртните случаи също от 180 стигнаха 94. Близо 82% от всички предприятия в страната вече покриват основните изисквания за безопасен труд, показва още статистиката на ГИТ.
По морето работодателите масово наемат за сезона работа хора без трудови договори. Но при внезапна проверка на ГИТ те се опитват да се измъкнат, като обясняват, че провеждат интервю с работниците. Ако ги харесат, чак тогава щели да ги назначат с трудов договор.
Но според инспекторите интервю се прави в кабинет, на маса, а не в кухнята, докато мераклията за работа реже лук или пържи картофи.
Източник: в. "Монитор"